Софийският университет догодина официално може да бъде наблюдател на климатичната конференция КОП

До догодина Софийски университет "Св. Климент Охридски" официално ще получи статут на наблюдател към Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по измененията на климата (известна като КОП). Процедурата отнема от три до шест месеца и в момента се изготвя доклада, на основата на който да се кандидатства официално. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан по "Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност" на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", която участва в редица дискусии, провели се на българския павилион на КОП28 в Дубай между 1 и 10 декември, както и в събития от по-широката програма на форума. 
На конференцията представителите на страните преговарят по всеки един отделен параграф, по всеки отделен процес, а прозрачността и  популяризирането на преговорите се осигуряват чрез присъствието на наблюдатели от неправителствени организации, граждански обединения и научни институции, разказва д-р Стефанова. Тези наблюдатели, обединени в т. нар. групи RINGO (Research and Independent Non-Governmental Organizations), освен това предоставят неофициални експертни становища, съдържащи актуални данни, които могат да се използват веднага, за да бъдат преговорните позиции обосновани.  
Учените са тези, които имат отговорността и капацитета да представят решения, да "картографират" проблемите, да обяснят на неспециализиран език взаимовръзките, които дават възможност на нашия свят да съществува. Още в първата декларация на конференцията от 1992 г. се посочва, че вземането на политически решения ще бъде основано на научни факти. Затова и всяка година научната общност се събира на КОП - да покаже докъде са стигнали научните разработки, за да може всеки един от преговарящите да разполага с най-актуалните данни, с най-добрите доказателства за протичащите взаимовръзки и всички отражения на климатичните промени върху живота ни - икономически, социални, екологични. Ролята на академичната общност е да търси истината и да посочва пътя, тя носи и отговорността да бъде чута и разбрана - не можем да очакваме другите да говоря с нашия език, трябва ние да говорим на техния, подчертава д-р Стефанова. 
За Софийски университет темата за климата е част от приоритетите му, което се изразява и във факта, че висшето учебно заведение има собствен план за адаптиране към климатичните промени. Други прояви на тази ангажираност са популяризирането на научните достижения на българските учени, предоставянето на независима обратна връзка за дейността на бизнесите в България или чужбина. Ключова роля има и подготовката на поколение от климатично грамотни лидери, независимо в коя сфера – в икономиката, в правото, в природните науки, и насърчаване на уменията им да прилагат това знание в помощ на обществата, посочва тя. По думите й в рамките на университета и неговите структури са разработени десетина различни програми за получаване на знания в областта на климатичните промени - от базисен 4-часов онлайн курс с основни понятия, през следдипломни квалификации в Центъра за образователни услуги, насочени към хора от широк кръг професии, и осемчасов модул в ESG-Академията, който обикновено се комбинира с курсове по енергийни политики, Зелената сделка или кръгова икономика, до бакалавърска и магистърска програма, осигуряващи цялостна професионална подготовка, а от тази година – и докторантури, които обхващат докторски разработки, посветени на връзката между климата и икономиката. 
За мен обаче е най-добре образованието да извършва под формата на обмен. Университетът е средище и нашата роля е да го направим притегателно място за всеки, който търси и които се вълнува от тези теми. Той трябва да е сигурен, първо, че ще бъде изслушан, второ – че ще му бъде дадена сцена, за да може да достигне до много повече хора. През годините на съществуването си Софийският университет е доказал, че няма по-будни хора от студентите - те са свободни, те са млади, те искат да рискуват, искат да пренапишат историята, да пресъздадат света, така че ние просто им даваме възможността да го правя, казва д-р Стефанова. 
Студенти през годините се включват с ентусиазъм в редица проекти, посветени на климатичните промени. 
"Най-грандиозният" ни проект, по който работят две поколения магистри, е Мобилният център за визуална наука "Калейдоскоп". Той е базиран на информация, събрана в огромна дигитална библиотека. Засега тя не е чак толкова видима, но ще бъде обогатявана с всяко ново поколение студенти, ще бъде достъпна отвсякъде и безплатна за ползване, за да могат всички учители, студенти, изследователи по темата, журналисти, всички които искат да пишат "климатично грамотно", да могат да я ползват, описва преподавателката. 
Друг такъв проект, източник на гордост, е EthiCitizen, разработен съвместно от кандидат-докторанти в ESG лабораторията на Стопанския факултет и ученици от Националната природо-математическа гимназия. Той представлява електронна платформа с всекидневни предизвикателства, от които можеш да избираш по едно всеки ден - да се качиш по стълбите, да изхвърляш разделно боклука, да ходиш пеша или да отидеш с метро на училище. Организират се също така походи, базар за устойчива мода за дрехи втора употреба, курсове по устойчиво готвене, отчетът за устойчивост на университета е написан с активното участие на студенти. Сключен е и договор с консултантската компания "Прайсуотърхаускупърс" за разработване на съдържателен анализ на номинациите на компаниите, които участват в нейния конкурс за ESG практики. 
По време на КОП26 в Глазгоу (през 2021 г. – бел. ред.) студенти са организирали "поход за климата" и някои са отделили над 60 часа, за да подготвят дискусия по климатичните проблеми, разказва д-р Стефанова. 
"За мен обаче писането на истински курсови проекти и магистърски тези и научни разработки се случва тук, на КОП. Тук са представени всички страни, които иначе проучваш по картата и изучаваш данните за тях. Можеш да отидеш да направиш интервю, да се запознаеш с някой. . .Тук можеш да се осмелиш да кажеш всичко на глас, пред целия свят едновременно, без значение колко от този свят те чува или ако те чуят - доколко ще го вземат предвид", посочва тя, изразявайки надежда догодина в българската делегация да бъдат включени и представители на студентската общност.
Очевидно случващото се на конференцията е много труден процес, но  усещаш, че мисленето за студентите като за младото поколение не е клише. Би трябвало до всеки един участник – независимо дали става дума за представител на НПО, на бизнеса или на държава, да има по един млад човек, защото това е единственият начин да имаме приемственост. Младите хора трябва да участват във всяка една част от процеса, дори само за да се учат, дори като "сенки" на големите - министър-председатели и държавни глави. 
Лично аз вярвам, че е важно да доведем много студенти на КОП, да покажем "много наука", за да взаимодействаме с останалата част от света. Ние сме част от този процес и завръщайки се, тези наши колеги - независимо дали млади учени, утвърдени учени или дори студенти, ще могат да направят решителна промяна в ежедневната си работа, заключава д-р Стефанова.