Социолози, компютърни специалисти, държавници да се заемат с безопасността на изкуствения интелект, призова лауреатът на Филдсов медал Джейкъб Цимерман
Цимерман е един от четиримата математици до 40 г., които бяха отличени с Филдсовия медал за 2026 г. Той му бе присъден за ролята му в разширяването на обхвата на o-минималните техники в рамките на аритметиката и комплексната алгебрична геометрия, включително доказателството на хипотезата на Грифитс за алгебричността на образите на периодичните изображения.
В лекцията си днес в Хайделберг, излъчвана на живо в Ютюб канала на форума, канадският математик каза, че ИИ е най-важното нещо, което се развива в момента.
Изкуственият интелект променя математиката по начин, по който тя не е била променяна досега – и със сигурност не с такава скорост. "Причината за това е, че изкуственият интелект е изключително интелигентен. Напълно е възможно съвсем скоро той да стане свръхинтелигентен – по-интелигентен от всеки отделен човек или от каквато и да е група хора по отношение на която и да е тема. Това е въпрос, който подлежи на дискусия, но независимо дали приемате тази теза, е безспорно, че изкуственият интелект става толкова интелигентен, че като общество трябва да се съобразяваме с него", каза Цимерман.
Той посочи, че безопасността на изкуствения интелект е изключително широко понятие, което най-общо се отнася до това как да предприемем действия или да изградим инфраструктурните си системи така, че процесът на създаване на изкуствен интелект и интегрирането му да бъде благоприятен за хората, за човечеството и за всичко, което сме изградили досега. Това е необятна тема и според мен е необходимо всички да се включат в работата по нея.
Цимерман е съосновател на MAISI – Институт за математическа безопасност на изкуствения интелект (Mathematical AI Safety Institute).
Той определи няколко групи проблеми в безопасността на ИИ – краткосрочни, дългосрочни, проблеми с малък обхват и с мащабни последици. И даде примери с автомобилни катастрофи, причинени от автономни превозни средства, както и с изтриване на данни от софтуерни агенти, които пишат кодове.
„Искам обаче да засегна и другия край на спектъра – нещо, което доскоро изглеждаше като научна фантастика, макар че днес вече живеем в свят, наподобяващ именно такава. Наскоро чух една мисъл: ако някой ви опише бъдещето и то звучи като научна фантастика, възможно е да греши, но ако не звучи така, със сигурност греши. Струва ми се, че усещаме това много по-силно и непосредствено, отколкото на някои от нас им се иска.
В другия край на спектъра стои рискът от изчезване – вероятната гибел на всеки човек на Земята. Казвам това не за да провокирам или да всявам паника – не смятам, че паниката е правилната или продуктивната реакция, но вярвам, че става дума за реален риск. Мнозина други, включително хора, работещи в лабораториите за създаване на тези системи с ИИ, също смятат, че рискът е напълно реален“, каза Цимерман.
Специалистът обясни, че при разработването на системи с изкуствен интелект се създават т.нар. агенти, които имат цели и предприемат действия за постигането им. В обучението на ИИ хората използват метод, много подобен на еволюцията - селекционен натиск, каза Цимерман. Той поясни, че в развитието на ИИ хората одобряват отговорите, които ИИ дава и отхвърлят нежеланите. „Така се сблъскваме с проблема, че създаваме агенти, които са по-интелигентни от нас – и следователно в много отношения по-могъщи, тъй като знанието е сила. Тези агенти, независимо какви цели им зададем, си поставят подцели като придобиване на власт, знания и ресурси. В резултат на това, ако не подходим изключително внимателно, нещата могат да завършат много зле“, смята Цимерман.
Според него един от начините да се подходи към този проблем е въздействие върху характера на агентите на ИИ, като посочи, че става дума за взаимодействие между милиарди хора и агенти на ИИ. Според него в този процес ролята на математиката е ограничена.
По думите на Цимерман все още липсват теоретични основи в областта на безопасността на ИИ, както и теоретични основи на самия ИИ.
Хайделбергският лауреатски форум започна дни, след като ръководителите на водещи компании за изкуствен интелект Дарио Амодей, Сам Алтман и Илон Мъск подкрепиха призиви за забавяне на разработването на най-напредналите модели заради нарастващите рискове, свързани с технологията. Форумът в германския университетски град бе открит с тържествена церемония в неделя в сградата на Хайделбергския университет, водена от Том Крофърд, математик, преподавател в Оксфорд и Кеймбридж и комуникатор на науката. Лауреатите бяха посрещнати с аплодисменти и на крака от публиката в залата. Тук млади изследователи се срещат с някои от най-ярките умове в своите области. И знанието, което не може да се прочете в научна статия, се предава тук лично – от едно поколение на следващото, каза в приветствието си към участниците Дороти Бар, германски федерален министър по въпросите на изследванията, технологиите и космоса.