В навечерието на 110-ата годишнина от смъртта на поета, постановъчният екип, начело с режисьора Николай Георгиев (1940-2024), създава поетическа, пластично-визуална интерпретация, която „предизвиква сетивата и пробужда дълбоката философска рефлексия на зрителя“. Дни преди премиерата режисьорът и сценарист на спектакъла Николай Георгиев напуска този свят.
В сътрудничество с Петя Йосифова-Хънкинс и Георги Арсов, той поставя Яворовия текст в ново измерение чрез „фрагментарна драматургия“ – метод, който разчупва логическите мостове, за да ги замени с емоционално-философски връзки. Творческият екип създава музикално-пластични картини, които взаимодействат директно със зрителите, потапяйки ги в света на Яворов – сложен, вглъбен, страдащ. Текстът изследва границите между истина и лъжа, дълг и грях, личното и общото.
Постановката не се ограничава в традиционния психологически план, а преминава към екзистенциална територия, където светогледите на героите оформят драматургичното ядро, коментират от „4хС“. „Мълчанието тежи – и клетка, и полет. Чрез него героите говорят повече, отколкото могат да изрекат. Да си зададем въпроса "Къде сме, когато вече ни няма?’ – това е задачата на този спектакъл“, гласят думи на Георгиев, цитирани от театър-студиото.
В спектакъла участват Петя Йосифова-Хънкинс, Димитър Димитров, Георги Арсов, Орнелла Цолканов, Мариела Димитрова, Даниел Петков, Божидара Цонева, Адриана Славова. Композитор е Георги Арсов, а хореографията е на Петя Йосифова-Хънкинс.
Постановката е в рамките на програма „Българската класика за българското усещане“, която включва спектакли по Йовков, Вазов, Гео Милев, Ран Босилек и др. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
/ ГН