Специалисти от Русенския музей започнаха изваждането на останките от мамут, открити край село Ряхово

Специалисти от Регионалния исторически музей в Русе започнаха днес изваждането и транспортирането на древните останки от мамут, открити на брега на река Дунав край русенското село Ряхово. Находката стана възможна заради ниското ниво на реката, а след приключване на теренните дейности останките ще бъдат консервирани и изследвани в музея.
Кметът на Ряхово Христина Иванова разказа, че районът е много интересен от историческа гледна точка.
„През годините са откривани различни находки – както животински останки, така и съдове и други предмети“, каза още тя.
Сигналът е подаден от местен жител, който донесъл снимки на необичайните кости. След уведомяване на общинските еколози и Регионалния исторически музей – Русе специалистите са извършили оглед още вчера.
„Новината се разчу много бързо. В началото не искахме да създаваме излишни очаквания, преди да сме сигурни какво точно е открито. След като специалистите направиха първоначалния оглед, информацията бързо стигна до медиите. Сега вече цялото село знае, а в случая – и цяла България“, отбеляза Иванова.
Днес започнаха и теренните дейности по изваждането на находката. Уредникът в отдел „Природа“ към музея Красимир Киров обясни, че има вероятност останките да са довлечени от реката.
„Районът край Ряхово вероятно представлява своеобразен депозит, в който с течението на Дунав са били пренасяни и натрупвани останки от различни животни, не само от мамути. Особеностите на релефа вероятно са довели до тяхното натрупване тук, като своеобразна „банка“ за съхранение. Разбира се, възможно е да има и местни животни, живели на тази територия“, разказа експертът.
Според първоначалната работна хипотеза става дума за останки от вълнест мамут (Mammuthus primigenius).
„Размерите на животното са впечатляващи – достигало е близо 5 метра височина и тегло над 7–8 тона. Макет на същия вид може да се види в Екомузея с аквариум към Регионалния исторически музей – Русе, където посетителите могат да добият представа за мащабите му“, каза Киров.
До момента са установени долна челюст, бивни, лопатка, ребра и други костни фрагменти, като е възможно значителна част от скелета да се намира все още под земята.
„Датирането на животното е трудно, но видът, който предполагаме, е съществувал до преди около 7–10 хиляди години и се е появил преди приблизително 500–800 хиляди години. Това е бил широко разпространен вид, живял при климат, коренно различен от днешния – значително по-студен“, каза експертът.
По думите му костите не са в добро състояние, тъй като след дългогодишния престой във водна среда при контакта с въздуха започват процеси на разрушаване. Именно затова изваждането им се извършва внимателно, за да могат да бъдат успешно транспортирани и консервирани.
„Има обаче и друга особеност. Цветът на костите може да даде информация. Ако те са много тъмни, почти черни или тъмнокафяви, това често подсказва, че животното е загинало в блатиста местност. Говорим за събития отпреди хиляди години, а оцветяването се дължи на въздействието на тинята. Подобни особености наблюдаваме и при други фосили, които сме намирали в района. Засега обаче това остава работна теория“, каза още Киров.
След приключване на консервацията и изследванията останките ще бъдат експонирани в Екомузея с аквариум към Регионалния исторически музей – Русе, ако състоянието им позволява.
Киров коментира, че друга интересна тема за този район са вкаменените дървета на възраст няколко милиона години.
„Най-често откриваме фрагменти от палми и други видове, свързани с блатни екосистеми, но не и цели стволове. Те са много специфични – човек лесно може да ги сбърка с обикновен камък. Имали сме случай, при който фирма, занимаваща се с драгажни дейности, беше подпряла врата с подобно вкаменено дърво, без да подозира какво представлява. Така то обогати колекцията на музея“, отбеляза още специалистът.