Списание ЛИК посвети брой на 90-годишнината на Българското национално радио

През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.
Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено „БНР 90 години по-късно“. То ще бъде представено на 25 февруари (вторник) от 17:00 часа в Мраморното фоайе на БНР на бул. „Драган Цанков“ 4. Събитието ще бъде съпътствано от откриването на изложба „90 години БНР – радиото на поколения Българи“, която представя фото и архивни документи от фондовете на Държавна агенция „Архиви“ и БТА.
Във въведението на ЛИК генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочва, че този брой на списанието е „обяснение в любов към радиото“. „А тази любов е лично преживяване за много хора – за създаващите БНР през годините, за гостите в ефира му и за неговите слушатели“, пише той. Вълчев допълва, че в изданието има още един важен знак – „той е общо дело на БНР и БТА като пример за сътрудничество, което може да прави българите по-успешни, а резултатите от усилията ни по-добри, когато сме водени от любов в делата си“. Генералният директор на БТА припомня, че част от развитието на това десетилетно сътрудничество е новото предаване „Радио ЛИК“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, което представя новите броеве на списанието на БТА всеки месец.
„Аудиторията винаги е на първо място“, казва в интервю за списание ЛИК генералният директор на БНР Милен Митев. Той допълва, че медията подкрепя българското изкуство и особено младите творци. „Не е нужно всички да ни харесват, но всички ще ни уважават, ако спазваме ясни принципи в работата си“, убеден е той. „Уверен съм, че най-силните години тепърва са пред нас“, добавя Митев. „Днешното време изисква, освен да разказваме историите на другите, да се научим да разказваме увлекателно и собствената си история“, коментира той. Освен това припомня, че не бива да се забравя, че „освен медия БНР е и културен институт, дом на шест музикални състава на световно ниво и най-голямото звукозаписно студио в страната“.
През годините на директорския пост на радиото са били различни личности – мъже и жени, които са подпомогнали развитието и адаптирането му към промените на историческото време. Какви са били директорите на медията, как са се отнасяли към служебните си задължения и как е изглеждало радиото, погледнато през техните очи, или пък какви са били самите те, разгледани през спомените на техни съвременници и колеги, може да се научи от архивния фонд на БНР. Откъси от предоставени от архива на БНР записи с интервюта и изказвания на ръководители на радиото са поместени на страниците на ЛИК. Те започват с думи на  Сирак Скитник, който пръв оглавява Радио София през 1935 г., и стигат до Андон Балтаков, който е начело на радиото до август 2021 г.
Членове на Управителния съвет, както и на Обществения съвет на БНР се включват в две анкети, организирани от изданието на БТА. Албена Миланова, Димитър Димитров и Теодосий Спасов от Управителния съвет на БНР говорят за ролята на радиото в обществото днес и за неговото бъдеще, както и за регионалните програми и за целите, които стоят пред медията в момента.
Милена Димитрова, Ваня Монева, Огнян Траянов, Радина Велчева и Сава Димитров от Обществения съвет дават отговор на въпроса „Каква е днес обществената мисия на Българското национално радио?“
Сред авторите на броя е Даниел Ненчев, журналист и ръководител на отдел „Стратегическо развитие“ на БНР, който описва какво е радиото днес. Сред акцентите в статията му са актуалните проекти; целите, тенденциите и плановете, някои от важните истории на медията и възгледите, мотивите и надеждите на младите хора в екипа.
В анкетата, озаглавена „Радиото е магия – невидима и дръзка“, дългогодишни радиожурналисти разказват за опита си в медията. Божана Димитрова, Диана Янкулова-Тренева, Лили Маринкова, Михайлина Павлова, Силвия Великова, Силвия Чолева и Чавдар Стефанов споделят как радиото се превръща за тях в съдба, кои са някои от ярките спомени в кариерата им и какво ще бъде бъдещето на радиото в свят, в който технологиите се развиват с невероятна скорост.
„Радиото отброява секундите на живота“, казва през 2003 г. проф. д-р Веселин Димитров (1938-2009). Благодарение на два записа от архива на БНР читателите на ЛИК могат да проследят как изглежда историята на радиото, разгледана през неговия опит и знания.
„Натиск и съпротива“ е заглавието на статията на доц. Вяра Ангелова, в която тя разглежда моменти в историята на радиото, които провокират журналистите да изразят своето недоволство. Тя се спира на някои от знаковите протести и кризи в БНР след 1989 г. Според нея чрез тях се откроява продължаващата роля на БНР сред медиите и обществото – „Роля на непокорна медия, която периодично е подлагана на натиск, но която му се съпротивлява публично“, пише доц. Ангелова.
В тематична хронология в ЛИК е проследена историята на радиото и по начина, по който тя е била отразена в емисиите и бюлетините на БТА.
Списанието завършва с интервю с проф. Боян Добрев – автор на мултимедийна изложба за историята на БНР, с която през януари бе дадено началото на честванията за годишнината на медията. „Радиото се променя, както се променя и всичко в света, в който живеем“, казва творецът.