Спомен за Иван Иванов – първият директор на Регионален исторически музей - Варна

Наскоро се навършиха двадесет и пет години от смъртта на Иван Иванов – една от най-ярките личности в културния живот на Варна през втората половина на ХХ в. Това е повод да си припомним делата, които той остави след себе си на гражданите на града, на България и на света.
Иван е роден в с. Голям извор, Тетевенско, през 1944 г. През 1969 г. той завършва специалност „История“ във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Оженва се за варненка, по разпределение постъпва във Варненския археологически музей като археолог, където ще премине всички стъпала на кариерното развитие. Участва в проучванията на селищната могила край с. Голямо Делчево, Дългополско и на антични и средновековни некрополи във Варна и в Девня. През 1970 г. той е назначен като уредник и му е поверено самостоятелното проучване на част от енеолитно селище и раннобронзов некропол, засегнати от строежа на Химическия комбинат край Девня. През следващата година той провежда проучването на потъналото селище от каменно-медната епоха в м. Балтата на западния бряг на Белославското езеро. 
Разкопките, с които Иван Иванов е най-известен, започват през следващата, 1972 г. Тогава в Западната промишлена зона на гр. Варна случайно е открит Варненския халколитен некропол, датиран във времето между 4550 и 4350 г пр. Хр. Още от първия ден на проучването Иван поема тежестта на организирането, провеждането, документирането и популяризирането на археологическото изследване – първоначално като заместник-ръководител, а след 1974 г., когато печели конкурс за научен сътрудник – и като ръководител.  Благодарение на прецизната му работа са разкрити 301 гроба, в 62 от които са открити над 300 предмети с общо тегло над шест килограма. Разкопките се превръщат в световна сензация. Това е най-ранното обработено злато в света към този момент. Още по-важно е, че става ясно, че почти хилядолетие преди Месопотамия и Египет, в Югоизточна Европа се зараждат механизмите на властта и неравенството между хората. С това откритие некрополът, Иван и името на Варна влизат в учебниците по археология по цял свят. През целия си живот Иван Иванов организира в редица страни на Европа, Азия и Америка изложби, които представят некропола на чуждестранната публика. У нас той изнася беседи, пише статии в научно-популярни издания, участва в създаването на документални филми, в които увлекателно разказва за значението на некропола.
През 1976 г. при строежа на Домостроителния комбинат край Варна Иван проучва три гроба от по-ранен некропол (ок. 4750-4600 г. пр.Хр.), в единия от които са открити 31 златни мъниста – още по-древни от находките от некропола в Западната промишлена зона.
Значителни са приносите на Иван Иванов и в развитието на подводната археология у нас. След специализация във Франция в началото на 80-те години, той организира първите подводни археологически разкопки във Варненското езеро – на потъналото селище от каменно-медната и раннобронзовата епоха „Арсенала“ през 1984, 1985 и 1986 г.
На Иван дължим и началото на изследването на халколитното селище край гр. Суворово и проучването на добив и обработка на кремък край с. Равно и с. Каменово, Разградско.
От 1995 до 2000 г. Иван Иванов е ръководител на Археологическия отдел към Варненския Историко-художествения музей. През 2000 г. институцията се преобразува в Регионален исторически музей – Варна. Иван е назначен за изпълняващ длъжността, а след спечелването на конкурс през 2001 г. е избран и за редовен директор на музея. Именно на този пост той преждевременно си отиде от нас, така и не успявайки да довърши главната си цел – да издаде научна публикация за проучванията си на Варненския некропол.
Иван Иванов не беше затворен кабинетен учен. Пълен с енергия и ентусиазъм, той се захващаше с редица обществени дела, полезни за развитието на града. Участваше в различни организации и клубове (беше и председател на „Алианс Франсез“ във Варна), в дейността на които неговото красноречие и чар даваха силен тласък на дейността им. Обществено ангажиран, той водеше собствена седмична коментаторска колона за варненските дела във вестник „Народно дело“, но намираше време да пише и за други варненски и национални издания. Дълбоко ерудираната му личност проблясва в оставените от него редове и бъдещите изследователи на историята на Варна със сигурност няма да могат да подминат значимия отпечатък, който той остави в културния живот на варненското общество за кратките години, през които участваше в него.
Посмъртно Иван Иванов бе обявен за почетен жител на град Варна – заслужено звание, на което не можа да се наслади приживе. Поклон пред паметта му!
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Регионалния исторически музей - Варна)