„Сцена на вековете“ възниква по идея на Пламен Карталов още през 1985 г., припомни диригентът. По думите му след прекъсване на традицията фестивалът е възроден след завръщането на акад. Карталов като директор на Софийска опера и балет през 2008 г., когато започват разговори с Община Велико Търново.
Паликаров посочи, че е участвал почти от първите години на възстановения фестивал, като сред ранните заглавия, с които Софийската опера и балет гостува на Царевец, е била операта „Княз Игор“.
Той подчерта, че подобни фестивали са „изключителен бустер за туризма“ в съответния регион, тъй като засилват интереса към града и местността. Като пример Паликаров разказа за първите години след възраждането на „Сцена на вековете“, когато след спектаклите във Велико Търново трудно е можело да се намери място за хранене след полунощ. „Това много бързо се промени“, отбеляза той.
Според диригента общото между „Сцена на вековете“ и „Опера на върховете“ е визионерският подход на Пламен Карталов, който умее да разпознава подходящи пространства за оперни спектакли на открито. Той припомни, че сцената на Царевец е била разположена върху остатъци от крепостната стена, а по-късно Карталов насочва вниманието си и към Белоградчишките скали.
Белоградчик, в сравнение с Търново, дори е с една степен по-удобен чисто логистично. Еднакво красиви са и двете места, каза Паликаров. Той определи Белоградчишките скали като „невероятен феномен“, който привлича погледи от цял свят и служи като естествен декор за оперните постановки.
Паликаров открои като ключов фактор за успеха на двата фестивала умелото адаптиране на оперните постановки към спецификата на сцените на открито. По думите му това, заедно с естествения декор, превръща представленията в запомнящо се преживяване за публиката. Диригентът отбеляза още, че „Сцена на вековете“ и „Опера на върховете“ са привличали престижна международна публика и официални гости. Като пример той посочи спектакъл на „Турандот“, сред чиито зрители са били високопоставени представители на посолството на САЩ в България.
„Музиката никога не е страдала. Почти не е имало нужда от допълнително озвучаване, което е изключително странно за мен като музикант“, каза още диригентът.
В заключение маестро Паликаров подчерта, че благодарение на Софийска опера и балет двата фестивала са получили стабилна основа за бъдещо развитие. „Щастлив съм, че активно участвах в утвърждаването като диригент и на двата фестивала и се надявам това, което е поставено като основа, само да се надгражда“, заяви той.