Спътникът на Бетелгейзе - една от най-ярките звезди на небосклона, оставя газова следа след себе си, установиха учените

Астрономите откриха още доказателства за съществуването на спътник на свръхгиганта Бетелгейзе - звезда от съзвездието Орион, пише изданието The Astrophysical Journal. Според откритията на учените, малка звезда спътник обикаля толкова близо около червения свръхгигант, че навлиза в неговата атмосфера.
Бетелгейзе е червен свръхгигант и една от най-ярките звезди в нощното небе, който озадачава учените от десетилетия с необичайните си колебания в яркостта, но нови наблюдения показват, че звезда спътник с ниска маса, наречена Сиварха (Siwarha), причинява тези промени и оставя видима газова следа след себе си.
Разположен на 650 светлинни години разстояние, червеният свръхгигант Бетелгейзе има диаметър приблизително 700 пъти по-голям от този на Слънцето и въпреки че е на възраст от „само“ десет милиона години, вече се приближава до фазата си на свръхнова.
В продължение на десетилетия периодичните колебания в яркостта на Бетелгейзе, случващи се приблизително на всеки шест години, оставаха загадка. Едва в началото на 2025 г. астрономите откриха вероятната причина - Сиварха обикаля много близо около своя „партньор" - вероятно дори в хромосферата на свръхгиганта. Ако това предположение е правилно, тогава „приятелят“ на Бетелгейзе би трябвало да остави видими следи в светлинния спектър на по-големия си спътник.
„Подобна конфигурация би трябвало да доведе до гравитационно индуцирана опашка или следа, която следва звездата спътник“, обясняват Андреа Дюпри от Центъра за астрофизика към Харвард и нейните колеги от института „Смитсониън". „В тази опашка газът се компресира и се натрупва зад движещата се следа", отбелязва екипът.
За да търсят такава вълна в атмосферата на Бетелгейзе, астрономите анализират спектри от няколко наземни телескопа в оптичния диапазон, както и ултравиолетови спектрални данни от космическия телескоп „Хъбъл". Дюпри и нейният екип откриват поразителни, редовно възникващи флуктуации в светлинния спектър на Бетелгейзе.
„Подобно на лодка, пътуваща по водата, звездата спътник създава следа в атмосферата на Бетелгейзе, която можем да открием в данните, с които разполагаме“, пояснява Дюпри. Тази следа причинява локални промени в температурата и плътността на газовете, които се отразяват в спектралните линии. Чрез проследяване на еволюцията на спектралните линии в продължение на осем години, астрономите успяват да наблюдават как се формира и разпространява следата, създадена от звездата спътник в атмосферата на Бетелгейзе.
Докато Сиварха изчезва зад Бетелгейзе, тези смущения в атмосферата на свръхгиганта постепенно отшумяват и следата му се разсейва. По този начин данните предоставят допълнителни доказателства, че малката звезда спътник на Бетелгейзе съществува и че тя обикаля около свръхгиганта толкова близо, че оставя забележими следи в газовата му обвивка.
„За първи път виждаме директни доказателства за тази газова следа, което потвърждава, че Бетелгейзе наистина има скрит спътник, който влияе върху външния ѝ вид и поведение“, посочва Дюпри. В момента Сиварха не се вижда от Земята, защото е скрита от Бетелгейзе, но през 2027 г. звездата спътник ще се появи отново зад свръхгиганта. Тогава астрономите планират пак да я наблюдават, допълват от The Astrophysical Journal.