Средата на Антарктида е по-екстремна и оказва влияние върху човешкото здраве, каза за БТА биотехнологът Кирил Кандиларов
Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“ си сътрудничи с Българския антарктически институт (БАИ) от десет години, а тази година съоснователят на лабораторията Кирил Кандиларов е част от 34-тата българска антарктическа експедиция. Лабораторията и БАИ развиват съвместно два проекта.
„Единият проект е свързан с грижата за здравословното състояние на хората в експедицията и извършването на изследвания предварително, около една седмица преди тръгване. Правим цял профилактичен пакет, за да видим състоянието на хората“, обясни той. Вторият етап от проекта се извършва на място в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ и на борда на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
„Съответно правим изследвания и след като се върнат, в рамките на седем дни след връщането“, обясни Кандиларов.
Вторият проект, който се изпълнява на място, на Антарктида, се развива от 2–3 години и е свързан с извършване на тестове за стрес.
„При тестовете за стрес успяхме да разделим групата на три: една група са логистиците, една група са тези, които са на кораба – екипажът, и една група са учените. При тях изследваме показатели за стрес като кортизол и пролактин“, посочи той.
„Изследваме също холестерол, гликиран хемоглобин. И всъщност през тези години, в които правим това, успяваме да видим, че стресът, особено при екипажа на кораба, е доста голям. Има хора, при които показателите показват предразположение към диабет или към развитие на нови заболявания“. Той поясни, че по този начин могат да се вземат мерки за здравословното състояние на тези хора.
„(Нивата на стрес) имат връзка с това колко време хората са тук, понеже точно тези, които имат най-много стрес, са екипажът на кораба, както и логистиците, които са по-дълго време тук. При учените не е такъв стрес, понеже те обикновено са само за 10–20 дни. И при тях стресът не оказва такова влияние“, подчерта Кандиларов.
Два са основните аспекта, които повишават нивата на стрес при участниците в антарктическите експедиции – на първо място са суровите условия, а на второ е продължителната изолация.
„Сега, в последните дни, в които сме тук, има буря, каквато не е имало досега. Отделно са замръзнали всички тръби и няма вода. Това съответно е стрес както за командира на базата (Камен Недков), така и за другите, защото трябва все пак по някакъв начин да се осигури животът на учените, които са на базата“, поясни Кандиларов.
Изследванията на българските полярници ще продължат да се изпълняват и през следващите експедиции. Затова на базата е обособена малка лаборатория, чието оборудване се допълва всяка година, за да могат изследванията да се разширяват. Следващото подобрение на пакета от изследвания включва и изготвяне на кръвна картина и взимане на биохимия.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.