Саватева посочи, че познава инициативите, организирани от БТА, и оценява тяхната полезност. „Това е начин към литературата да се обърне понякога и по-широк кръг публика“, каза тя, като отбеляза, че подобни инициативи могат да подтикнат хората отново да разгърнат стари книги, останали в домашните им библиотеки, или да потърсят нови издания.
Според Саватева инициативата на БТА кореспондира и с една от тематичните области, свързани с кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата. Тя обърна внимание на поетичното название на тази тематична област „Пазители на душата“. „Обръщането към литературата в исторически план аз не го възприемам само като потъване в някакви дебри на миналото“, каза Саватева. По думите ѝ важното е подобен разговор да не остава единствено в рамките на историята, а да прави паралели със съвременната литературна продукция.
В този контекст тя отбеляза, че съвременната българска литература не може да бъде разглеждана единствено през влиянието на отделни автори от миналото. Саватева свърза разговора за Пенчо Славейков и с личното си отношение към неговата поезия. Тя разказа, че още от студентските си години е повтаряла едно негово кратко стихотворение като своеобразна „литературна мантра“. По думите ѝ в един период от живота си е възприемала стихотворението преди всичко като пейзажно, но с времето е достигнала до различен прочит. „А всъщност е пейзаж на душата“, каза Саватева.
Тя цитира началните стихове на произведението:
„Ни лъх не дъхва над полени,ни трепва лист по дървесата,огледва ведър лик небетов море от бисерна роса.“
Според нея именно последните части на стихотворението показват, че то не трябва да бъде възприемано единствено като пейзажна поезия. Природата се превръща в средство, чрез което човек може да погледне към самия себе си. В този смисъл Саватева определи литературата като начин да бъде видяно „нещо отвъд ежедневието“. „И всъщност това е литературата – начин или, както модерно се казва, механизъм, да видим нещо отвъд ежедневието и да потърсим съвременните прочити на автори, които не са между живите, но са останали с думите, които са написали“, каза тя.
По думите на Саватева връщането към литературното наследство не трябва да бъде механично припомняне на факти, а възможност произведенията да бъдат прочетени отново и да бъдат открити нови значения в тях.