Станко Киров от Българово не само съхранява и развива кошничарството, но търси и желаещите, на които да предаде занаята си

Малко рижо коте на име Оли се промушва между стъпките при влизане в работилницата на майстора кошничар Станко Киров в град Българово, община Бургас. Цветът на малкото създание пасва идеално на материала, с който неговият стопанин борави – върбови ратанови пръчки, с които плете всевъзможни предмети. От обичайните кошници и дамаджани, до всякакви видове и модели мебели, както и аксесоари за дома, градината или други с по-нестандартен облик.
Поводът за срещата ни е, че Станко Киров и занаятът му „кошничарството“ са одобрената кандидатура на Бургаска област, подадена от местното Народно читалище „Съгласие 1905“ в Българово и изпратена до Министерство на културата за попълването на Националната система „Живи човешки съкровища“. От областна администрация поясниха за БТА, че изборът е направен след заседание на комисия с участието на областния управител проф. Мария Нейкова, главния уредник на Етнографския музей д-р Пламена Кирова, гл. ас. д-р Стела Иванова от Института за етнология и фолклористика към БАН и представители на местните читалищни структури. Другата постъпила кандидатура е била за обреда „Бял кукер“, изпълняван в Малко Търново. 
Неочакван занаят за цял живот 
„Никога не съм предполагал, че ще се занимавам с този занаят, а тази година станаха точно 30 години, откакто правя само и единствено това“, каза пред БТА Станко Киров, който в момента е на 52 години. За разлика от много други майстори неговият занаят не идва от семейството, а всичко, което умее и знае за кошничарството, научава сам с времето. 
„Беше случайно. Уволних се от казармата през 1993 г. и след 3-4 месеца започнах да работя. Тогава бяхме заедно с Йордан Йорданов, който сега е познат като един от дългогодишните кметове на Българово, който изкара на поста четири мандата. Преди да стане кмет, с него започнахме кошничарството, но той започна да се занимава с политика и продължих само аз“, обяснява Станко Киров и допълва, че началните си познания заедно с Йордан Йорданов получават от стар майстор - бай Минчо Станчев, работил преди това като началник цех на ракитата в предприятието „Черноморка“ в Бургас, известно преди всичко с шивашката си дейност. При него двамата се научават основно да правят мебели, столове, маси, канапета. 
След това, когато Станков Киров се отделя самостоятелно през 1999 г., започва да търси варианти да учи по-специално обичайните кошничарски неща като кошници и дамаджани. Междувременно през първите пет години, в които усвоява занаята, завършва и висше образование по маркетинг и мениджмънт в Бургаския свободен университет. „Когато в крайна сметка избрах да продължа да се занимавам с кошничарството, половината ми семейство за малко да се отрече от мен. Родителите ми сякаш най-малко ме критикуваха, защото виждаха, че аз наистина съм запленен от занаята и ми помогнаха да избутам първите години, в които ми беше най-трудно да започна да припечелвам от него“, разказва той.
Към „олимпиадата“ по кошничарство с пръчки в раницата
„Сега съм стигнал вече до такъв етап, че в момента занаятът ми е интересен от гледна точка на изкуството. Оказа се, че с едни обикновени пръчки може да се твори“, казва той и с особена гордост споменава, че през 2023 г. заради тези си умения е поканен в Полша в най-престижния форум за кошничарство в света. „Той се провежда веднъж на всеки четири години – нещо като олимпийски игри, но за кошничарство. Участието там става само през покана. Няма как да кандидатстваш или да си платиш такса, за да бъдеш включен“, обяснява Киров. Той е първият български представител, поканен във форума, който през миналата година провежда своето шесто издание и включва майстори от всички краища на света. 
Киров получава една от шестте награди в категорията „Абстрактна форма“ и обяснява, че отличията не се степенуват, защото самият факт, че работата ти е забелязана и отличена, е голямо признание. Успява да впечатли журито със свой модел кашпа за цвета, която измисля сам по-рано, преобразувайки модел за абажур. „Когато тръгнах натам, знаех само, че ще разполагам с 16 часа за работа, но не знаех дали предоставят материал, както и какъв ще е той. Затова реших да се застраховам и си взех пръчките с мен в самолета. Пътувах със самолет и успях да ги събера в една голяма раница, в която си сложих ножовете и шилата“, разказва той. 
Станков Киров обяснява, че различните майстори по света използват и различен материал. Този, с който той борави, се нарича върба ракита, позната още като кошничарска върба. „Тази, с която работим майсторите тук в България, има диворастящ вариант. Ние обаче я купуваме култивирано отгледана. Има хора, които се занимават с отглеждането на такива върби, но повечето не познават занаята, а гледат на тази суровина като материал“, казва той. 
Майсторът си припомня, че когато започва да се занимава преди 30 години, има десетки други като него и съответно отглеждането и предлагането на суровината е много по-голямо. Дори има конкуренция. „Сега остана само един човек в Шуменския край и всяка сутрин се молим да е жив и здрав и да не се откаже да го прави. От него зависим петима души в цяла България, защото тези, които професионално се занимаваме с кошничарство в момента, сме не повече от пет души. 
Другото специфично условие за заниманието със занаята е специална машина за обработка на пръчките, така че от тях да се получат ленти с необходимата дебелина. Той има своя такава, която си набавя още в началото. Тя не е специално производство, а по-скоро е сглобена от друг майстор в миналото. Докато показва как работи, малкото рижо коте от работилницата, се е покатерило по машината и е скочило на рамото му. „Често даже заспива така и не мърда, тъй като и аз дълги часове прекарвам неподвижен“, обяснява майсторът.
Обичайните поръчки и необичайните майсторски творения
Киров оценя, че близостта с Черноморието и туризма изиграва голяма роля за това занаятът да е все още търсен в района. Поръчките за градински мебели обаче стават все по-редки, тъй като има евтин внос от чужбина. За сметка на това в последно време е търсен много за плетене на полилеи, от които той предлага и собствени авторски модели. Много често го търсят за такива от ресторанти например. В сайта си показва голямото разнообразие от артикули, които умее да изработва, като сред по-нестандартните са например плетени раници за гъби, необичайни на вид табуретки или кашпи. Наред с тях многобройни продължават да са и поръчките за обичайните кошници, панери и плетени дамаджани. Почти нищо от изработеното обаче не се задържа при него, защото всичко отива при клиентите. 
Майсторът всъщност търси най-вече предизвикателства. Казва, че за разлика от останалите му колеги в страната, които се броят буквално на пръстите на едната ръка, единствено той не обича да изпълнява еднообразни поръчки, а винаги търси предизвикателства, защото това го запалва още повече по занаята. 
„Всичко си правя сам. Шаблоните, пръчките, огъването, моделите, дори сковаването. Това е много трудоемка и времеемка работа, с която не може бързо да се изкарват оборотни пари. Заради това и много хора изоставиха занаята. Ако и аз го правех само за пари, вероятно отдавна щях да съм се отказал, но на мен наистина много ми харесва да го правя и вече не знам, след 30 години, с какво друго бих могъл да се занимавам“, допълва Станков Киров.  
Освен плетените тавани и стени, които е правил за апартаменти, нарежда сред най-необичайните проекти, по които е работил, този за укритието за наблюдение на птици на Атанасовското езеро, разположено в северната част на града. То наподобява гнездо и е създадено по оригинален модел, лично от Станко Колев. След като става жертва на вандалски прояви, той се заема и да го поправи.
В търсене на наследници на занаята
Майсторът казва, че сред близките си и в самия град Българово не е открил желаещи, на които да предаде знанията и опита си. Желанието му обаче да завещае уменията си на по-млади ръце е силно. Затова и постоянно участва в различни работилници с деца , ученици и студенти по различни фестивали в страната, където го канят. През лятото в работилницата му често идват и съседски деца от Българово, които обичат да се занимават и да се учат да плетат. Надява се, че така посява интереса в тях и някой ден той ще се превърне в сериозно занимание.  
Вижда голяма надежда и в Националната художествена академия, където от две години редовно го канят в катедра „Текстил“. Там в рамките на няколко седмици предава основни познания на студентите. В началото ги запознава с базови умения, а през тази година им е помогнал да работят по предварително създадени техни проекти. По думите му ръководството на Академията дори обмисля да разшири обсега и освен в специалност „Текстил“, той да работи още със студентите от „Изкуство и дизайн“ и „Дърворезба“. 
Разбира се, вълнува се и от избора на комисията в Министерство на културата за избора за Националния регистър „Живи човешки съкровища“. Смята, че това ще спомогне занаятът да се популяризира допълнително и така да успее да открие повече хора, на които да завещае своя.