Стара Загора е благословено място още от древността, смята академик Васил Николов

Стара Загора е благословено място още от древността. Това заяви в интервю за БТА археологът акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българска академия на науките (БАН). Според него „не са празни думи, че Стара Загора има корени над 8000 години и че е град, който корени традицията си в епоха, когато се създава Европа. Тук се е създала европейската цивилизация - в Източните и Централните Балкани“, подчерта той.
По повод кандидатстването на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година археологът посочи, че „градът има всички сериозни основания за това. Процедурата за кандидатстване е сложна, но идеята е напълно реалистична. И е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото, за корените на града“, каза академик Николов. И допълни, че през 2023 година излезе излезе първият том на двутомната „История на Стара Загора“. „Град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място има корените си от преди 8000 години - като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация - един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона“, каза археологът.
Той припомни, че проучването на праисторията на района е започнало с Азмашката могила. „Радвам се, че тогава е създадено и световноизвестното депо за праисторически артефакти на Окръжния музей в Стара Загора, което се намира в училищната сграда на старозагорското село Малка Верея. Водил съм много чужди специалисти и много студенти там. Това ми дава повод да напомня за един човек, който направи всичко това, и има невероятно силен принос сега да имаме плътни представи за най-древния период от историята на Стара Загора - Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той създаде това депо и тук изказвам поздравления за ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази“, каза още академик Николов.
И заяви, че именно Минчо Димитров има огромен принос и за създаването на музей "Неолитни жилища". „Благодарение на неговото упорство се осъществяват проучванията и запазването на останките, както и битката те да бъдат съхранени в една сграда. Той е и причината за създаването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Това са приноси, с които паметта на Минчо Димитров заслужава да  бъде отбелязана“, каза академикът.
Академик Николов разказа и за скорошно свое посещение на открити паметници в Югоизточна Турция от X, IX хилядолетие пр. Хр., маркиращи път, който постепенно стига до Балканите. „Те показват изключително иновативно мислене на отделни групи, които създават нова култура, различна от местната. В по-старата литература първите цивилизации са приписани на бронзовата епоха. Оказа се, че много по-важни стъпки напред човечеството е направило тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години са много различни от останалата история на Европа. Тук са корените на това, което много по-късно европейците развиват като мислене, възможности за развитие, иновативност“, заяви акад. Николов. От думите му стана ясно, че именно  солницата в Провадия е изключително постижение. „Идеята за солта - идея на тази първа цивилизация, е скок. Хора, които са консумирали месото на дивите животни, са намерили технологията - за първи път в Европа, да изпаряват солена вода от извори, да подготвят съоръжения, така че да произведат сладка сол, несвързана с магнезиеви соли. Всичко това са успели да го направят в един сложен процес на търсене, който се опитваме да разгадаем“, обясни той като изтъкна предприемчивостта на хората, живели по нашите земи преди хилядолетия.
В града на липите академик Васил Николов взе участие в дискусия на тема „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“ и представи в най-новата си книга "Предизвикателства, позиции, праистории“. Той припомни и заслугата на БАН и на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски и ролята им в подкрепата на тезата за развитието на първата европейска цивилизация по нашите земи.