Старопечатните издания и ръкописи от читалищната библиотека в Свищов символизират непреходност, традиции и устойчивост


В библиотеката при Първо българско народно читалище (ПБНЧ) “Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856”се съхраняват изключително ценни библиотечни документи, казаха библиотекарите Веселина Спасова и Маргарита Колева, които гостуваха в Националния пресклуб на БТА в Свищов за представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК "Литература и памет“.
Нашето читалище е най-старото в България и в учредителния протокол при основаването му четем: “…воспалени от родолюбието си решихме да поставим едно българско читалище, гдето да бъде библиотека и музеум 30 януарий 1856 г.“ Ние съхраняваме непреходността, традициите и устойчивостта в старопечатните издания и ръкописи, като някои от тях датират от XVI век, казаха Веселина Спасова и Маргарита Колева.
Библиотеката при ПБНЧ “Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856“ е един от символите на град Свищов. Със своя фонд от над 100 000 библиотечни единици тя е част от културната памет на града. Гордост за библиотеката е книжното богатство, което се съхранява в нея. В книгохранилището й се пазят над петнайсет ръкописа и старопечатни книги“, каза Спасова.
Колева уточни, че началният книжовен фонд на библиотеката е формиран от подарените от учителя Емануил Васкидович 800 тома книги на “елински, славянски, сръбски и разни други езици“. През годините фондът на библиотеката се обогатява с уникални църковнославянски печатни книги и ръкописи.
Двете специалистки с разказа интересни факти за книжовно богатство, което се пази при тях. Всяка библиотека би се гордяла с него - казаха те - това са ръкописите на Емануил Васкидович и неговите учебници, Свищовски дамаскин от 1753 г., Четвероевангелие от 1568 г., Триод (постен) от 1619 г., Миней и Триод от 1646 г., Псалти и Часослов от първата половина на XVI век, Устав Божественые Службы от 1639 г., който е писан от поп Йоан от Етрополе и участва в изложбата на Етрополската калиграфска школа в Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий“ и др.
Старопечатните издания от Архивния фонд на читалищната библиотеката в Свищов също будят огромен интерес: Благовестие от 1575 г., Псастир и Часослов от 1546 г., Цветен триод от 1649 г., Апостол от 1639 г. Кириакодромион от 1806 г. – първата новобългарска печатна книга, подготвена от Софроний Врачански, Четвероевангелие от 1579 г. и др.“, разказаха библиотекарите. Те уточниха още: “Библиотеките, като най-старите институции на културата, играят важна роля в живота на своята общност.
Чрез основните си функции те предоставят на потребителите и посетителите обучение през целия живот, запознават ги със съвременното творчество, съхраняват местната история в библиотечни колекции и обединяват общността за събития. Като институции, които съхраняват и изграждат културната идентичност, те участват в популяризирането на културното наследство и културната идентичност.
Културните ценности са част от богатото движимо материално културно наследство. Тяхното дигитализиране е принос в българското и световното културно наследство, защото така ще бъде осигурена неговата защита и съхранение за бъдещите поколения. Съвременните технологии създават възможност за много по-широк и ефикасен достъп до библиотечните ресурси и колекции. Екипът на библиотеката работи за атрактивното представяне на своите фондове, колекции и архиви.
Читалищната библиотека в Свищов е на 169 години и една от най-старите институции в България. Интересни библиотечни колекции, съхранявани тук са: Фонд Васкидович, ръкописи и старопечати, първи учебници, Предосвобожденски фонд, Държавни вестници и дневници на Народното събрание.