Митрополитът напомни историята на храма, съхранил вярата на казанлъчани. „190 години ни делят от този паметен празник – десетилетия, в които казанлъчани вплитат житейски пътища, стремления и борба за духовност по сводовете на този прекрасен храм. 190 години благодатта на Майката Божия окриля всяко вярващо сърце, благодарение на нейното застъпничество храмът остава единствен незасегнат от зверствата на поробителя и изгарянето на голяма част от града“, каза митрополит Киприан. Тук, в Казанлък, за пръв път се прочита на български молитвата „Свети Боже“, за да стане този храм знаме на достойните ни предци, отстояващи правото на молитва на роден език, посочи той.
„Десетки свещеници, изпълнени с обич към род, родина и вяра, служат в храм „Успение Богородично“ и всеки от тях влага душата си във вечния му духовен градеж. Бог да помене десетките архиереи, служили в светия престол на този храм. Бог да помене всички църковни настоятели и хилядите наши майки и отци, които са отправяли молитви към Пресвета Богородица“, каза още митрополитът. Той отбеляза, че 190 години благодатта на Божията майка е приютявала всички, които са я търсили тук и ще продължават така и во веки веков. Към нейния покров трябва да прибягваме и сега, не само на празника ѝ, но винаги, непрестанно и неотстъпно да я умоляваме в нашите нужди и беди, както тя прави за нас пред своя син и наш пазител, подчерта митрополит Киприан.
В края на богослужението той връчи благодарствен знак за заслуги към Старозагорска епархия на председателя на Църковното настоятелство свещеноиконом Теодор Попминчев.
Храм "Св. Успение Богородично" в Казанлък е построен през 1834 година от християните от Калпакчийската махала, посочиха за БТА от Старозагорската света митрополия. Уповавайки и молейки се на Бога, те изпросват разрешение за строеж на храм от султана чрез Мехмед ага Караферлията, който бил назначен за аянин на Казанлъшка околия, и най-вероятно християнин по Божи промисъл. Той не само е спомогнал с разрешението за построяване на висок храм, а и бил пръв дарител и благодетел с позволението за сеч на дървен материал без такси и дори дарил 7 златни турски лири. Строителството на xpaма е завършено през март 1834 година, а освещаването се случило на 15 август (28 август по стар стил). Храмът е с три престола - централен - на Пресвета Богородица, южен - на св. Архангел Михаил, и северен - на св. Атанасий Beлики. Първото желязно клепало е бито на 14 август 1851 година, а в него е взел участие малкият тогава иподякон д-р Христо Стамболски. През зимата на 1872 година е посрещнат митрополит Иларион Макариополски. През 1895 година Васил Аврамов изработва иконостас на храма, който е изцяло от дърво.
В двора на храм "Св. Успение Богородично" се намира Архиерейското наместничество на Казанлък, към което се помещава и църковният магазин. Сред свещенослужителите в историята на храма се открояват иконом Димитрий, който е инициатор за построяването и дарител на храма, протоиерей Ставри Стоянов, бил първото метално клепало заедно с малкия иподякон Христо Стамболски, свещеноиконом Стефан Т. Бозов, който бил приятел и съратник на Левски. Певци в храма са били Таньо Хр. Стамболски, синът му д-р Христо Стамболски, както и много други учители и занаятчии по онова време.
B по-ново време в храма са служили свещеник Петър Цанков, свещеник Цанко Бошнаков, блажено-починалият и приснопаметен архиерейски наместник на Казанлъшка духовна околия ставрофорен свещеноиконом Петко Мотев. Понастоящем председател на Църковното настоятелство е свещеноиконом Теодор Попминчев, подпомаган в дейността си от свещеник Габриел Жейнов.
В църквата са посрещани много чудотворни икони, а копие на една от тях – Пресвета Богородица „Неувяхващ цвят“ беше подарена за съхранение в църквата от митрополита на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин - Република Гърция, напомниха още от митрополията.