Българският театър е на европейски равнище, даже в някои отношения го превъзхожда. Смятам, че богатството от постановки и почерци е напълно достатъчно да ни представи като една достойна култура, казва Стефан Илиев. Днес се навършват 90 години от рождението на големия български актьор.
Той е роден на 25 юни 1935 г. в Истанбул, където живее до 1944 г. Учи във Втора мъжка гимназия, където искат да го направят офицер, но решава да подаде документи за театралната академия. През 1958 г. завършва актьорско майсторство при Николай Масалитинов във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. „Беше изключителна личност. Ние бяхме последният му випуск. Когато започна да се занимава с нас, той беше на 72 години, а ние на 18. Виждаше ни се като изкопаемо. Направи ми впечатление, че научи имената ни в продължение на няколко часа. Първото нещо, което ни заяви, е, че в живота има два края – биологически и творчески. Каза ни: „Не мислете, че всичките вие ще завършите в професията. Тя е жестока“, разказва Стефан Илиев.
През 1958 г. започва кариерата си в габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, където дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго. Играе още в плевенския театър „Иван Радоев“ (1959-1960), в общинския драматичен театър „Боян Дановски“ - Перник (1960-1964), в Младежкия театър „Николай Бинев“ (1964-1966), в театър „Поезия и естрада“ (1966-1969), в театър „София“ (1969-1990), в „Театър 199“, в Малък градски театър „Зад канала“ (от 1990).
Има над 70 роли в театъра, участва в телевизионни театрални постановки и много филми, сред които осем международни и три чуждестранни продукции. Участва във филми като „Любимец 13“ (1958), „Пленено ято“ (1962), „Конникът“ (1964), „Отклонение“ (1967), „Свобода или смърт“ (1969), „На всеки километър“ (1969-1971), „Един миг свобода“ (1970), „Снимки за спомен“ (1979), „Капитан Петко войвода“ (1981), „Куче в чекмедже“ (1982), „Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „А сега накъде“ (1988), „Големанов“ (2004), „Под прикритие“ (2011-2016), „Столичани в повече“ (2017).
Сред най-значимите театрални роли на Стефан Илиев са Авакум Захов в „Спящата красавица“ от Андрей Гуляшки, Херцога в „Скъперникът рицар“ от Александър Пушкин, Поручика в „Поручикът и Марютка“ от Б. А. Лавреньов, Браун в „Опера за три гроша“ от Бертолт Брехт, Гьоринг в „Червено и кафяво“ от Иван Радоев, Вершинин в „Три сестри“ от Антон Чехов, сър Оливер в „Училище за сплетни“ от Ричард Шеридан, г-н Смит в „Плешивата певица“ от Йожен Йонеско.
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1973) и на Съюза на артистите в България (1958). От 20 март 1990 до 20 юни 2005 г. е председател на САБ.
Удостоен е със званието „Заслужил артист“ (1985). Носител е на орден „Кирил и Методий“ (втора степен, 1985). Награден е с грамота и плакет за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (21 май 2007). Носител е и на наградата „Икар“ за чест и достойнство на САБ (2015).
Умира на 17 януари 2018 г.
/ДД
/РШ/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Кой кой е България, с. 307; Голяма енциклопедия България, том 6, с. 21-27; в. „Работническо дело“, 21.3.1990; в. „Демокрация“, 5.4.1994; в. „Дума“, 27.3.1995; БТА, ВИНФ, 22.4.1996, 26.4.1999, 28.5.2001, 16.6.2003, 20.6.2005, 21.5.2007; в. „Новинар“, 24.6.2006; в. „Монитор“, 17.3.2012; https://www.cinefish.bg/Stefan-Iliev-Stefan-Iliev-ac2162.html; https://hilife.bg/whoiswho/stefan-iliev