Стефан Н. Щерев и Иво Милев тръгват „По следите на Михайло Парашчук“

Фотоизложба, посветена на творчество на украинския скулптор Михайло Парашчук, дело на Стефан Н. Щерев и Иво Милев, ще бъдат показани в Централно фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщават от Посолството на Украйна в България. Експозицията е озаглавена „По следите на Михайло Парашчук“ и може да бъде разгледана в периода 18 - 25 ноември, съобщават организаторите.
Фотографиите са на Щерев, а куратор на изложбата е Милев.
Изложбата се организира от Посолството на Украйна в България, Ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Държавната агенция „Архиви“.  На откриването ще присъстват ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, директорът на ДА „Архиви“ проф. д-р Михаил Груев и посланикът на Украйна у нас Олеся Илашчук.
„Загубата на украинската независимост през лятото на 1921 г. сварва Михайло Парашчук в България. Тя ще стане неговата втора родина. Роден през 1876 г. в Западна Украйна, той е получил блестящо художествено образование в Краков и Виена, специализирал е скулптура в Париж, работил е в ателието на Роден, създал е собствено ателие в Мюнхен, преподавал е в тамошната академията, по-късно се е установил в Лвов и Киев“, се казва в съобщението на Посолството на Украйна.
В информацията се посочва, че в София скулпторът Парашчук бързо се вписва в художествения живот. „Запознат отлично с художествените стилове, със занаята на старите австрийски и немски майстори в художествената архитектурна украса, художникът става партньор на видни български архитекти в строежа на емблематични сгради в София и страната: сградата на БНБ, на БАН, ректората на СУ, Народната библиотека, Военната академия, Съдебната палата и много други. Така Михайло Парашчук става основател на българската архитектурна скулптура и създава цяла школа от свои ученици“, казват още те.
Изследвайки архива на Парашчук, по оставените от него следи тръгват Иво Милев и фотографа Стефан Н. Щерев - понякога губещи се, те ги отвеждат от София във Варна, Бургас, Русе, Сливен, Кърджали, Пазарджик, Перник и т.н. Плод на тези усилия е настоящата изложба, която има за цел да върне Михайло Парашчук в българската културна история, към която той принадлежи, отбелязват организаторите на събитието.
Михайло Парашчук е роден на 16 ноември 1878 г. в с. Варваринци – Подолие, Западна Украйна. Завършва средното си образование в град Лвов. От рано е увлечен както от изкуството, така и от политическа дейност в борба за независимостта на Украйна в начало на ХХ век. Учи в училище за изящни изкуства в Краков, а по-късно ръководи скулптурно ателие във Варшава. През 1906 - 1908 г. следва в частната художествена академия „Жулиен” в Париж при проф. Верле. Работи в ателието на Огюст Роден.
През 1908 – 1911 г.  преподава в Института за изящни изкуства в Мюнхен. По време на Първата световна война ръководи ателие по скулптура, керамика и дърворезба към германския военнопленнически лагер в Ращат. След болшевишката окупация на Украйна, в периода 1920 - 1921 г. работи като експерт към Международния Червен кръст. Като такъв пристига в София през 1921 г. и взима решение да остане трайно в България. Открива собствено художествено ателие. Жени се за Цветана Пекарева, дъщеря на Йордан Пекарев, един от основателите на БЗНС. Така България става втора родина на украинския скулптор.
Работи с видните архитекти в Царство България: Васильов, Овчаров, Цолов, Йордан Йорданов и др. Ангажиран е в проекти за скулптурно художествено оформление на сградите на Министерството на народната отбрана, Народната банка, Народната библиотека, Съдебната палата и повече от 50 обществени и частни сгради в столицата и страната. Прави бюстове от натура на Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Рад Дедев, Йордан Пекарев, Данаил Крапчев, акд. Михаил Арнаудов и др.; моделира образа на видния украински учен, тясно свързан с България, Михайло Драгоманов, на Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Христо Ботев, Стефан Караджа, барелефа на Алеко Константинов за паметника му в Пазарджик.
Скулпторът минава през различни периоди, от успех и признание до репресии и гонения. След 9 септември 1944 г. Михайло Парашчук, предвид неговия произход и активна обществена дейност като лидер на украинската общност, е изключен от Съюза на художниците на България със забрана да работи.  Успява да възстанови своето добро име, но през 1957 г. повторно е изключен от Съюза със забрана да участва в конкурси в областта на монументално-декоративната скулптура. Умира през 1963 г. и е погребан в Централното софийско гробище до видния украински учен Михайло Драгоманов. Посмъртно (1967) е награден с орден „Кирил и Методий“, се казва в съобщението на Посолството на Украйна в България.
/ВСР