В народното съзнание Стефановден идва след големия шум на Коледа – когато песните вече са отминали, а огънят в огнището гори по-спокойно. Празникът се възприема като завършек и „увенчаване“ на дните на чудото и очакването. Неслучайно името Стефан произлиза от гръцката дума stephanos – венец, корона, което в традиционната символика се тълкува именно като край и завършеност на празничния цикъл.
Свети Стефан е почитан като млад, силен и справедлив светец – закрилник на дома, нивите и семейното благополучие. В някои райони на страната той е наричан „младият господар“ на годината, който поема властта след Коледа и въвежда реда след времето на преход и хаос, каза още уредникът.
Трапезата на Стефановден е богата и месна, но вече без строгия ритуализъм на Бъдни вечер и Рождество Христово. Традиционно се приготвя свинско месо, често с кисело зеле или боб, а на много места се поднася и курбан за здраве на дома и рода. Хлябът присъства на масата като символ на споделяне и гостоприемство, макар и без силно обреден характер.
Празникът се смята за особено благоприятен за младите семейства и младоженците. Вярва се, че посещенията и благословиите, получени на този ден, носят стабилност и дълъг семеен живот, затова младите често приемат гости или гостуват на по-възрастни роднини.
Калояна Донева обясни също, че за разлика от предходните празнични дни, на Стефановден повечето забрани отпадат. Все пак в някои райони се пази вярването, че не бива да се изхвърля пепел или боклук, за да не се „изхвърли късметът“. Първият гост, прекрачил прага на дома, продължава да има важно значение, тъй като се смята, че той „нарича“ за идващата година.