Пред БТА Георгиева каза, че винаги изработва нови произведения за изложбите, съобразявайки се с атмосферата, която излъчва мястото, но този път е решила да се движи не от пространството, а от чувствата си към галериста, защото през годините той силно я е подкрепял.
„Това е много емоционална и лична работа, моето откровение към него. Аз по принцип работя без предварителен замисъл и идея. Когато завърша работата си, сънувам или „прочитам“ какво всъщност съм направила. Така и процесът е обогатяващ за мен. Но този случай е различен, защото съм визуализирала чувството, което имам към Борис Стателов. Това са моите спомени за него преди и сблъсъка с човека сега - чувство, породено от естеството на живота. Това е едно обяснение и благодарност към него, че е бил в живота ми и ми е помогнал“, сподели художничката.
Тя обясни още, че като артист не държи работите й да се тълкуват, иначе би била концептуалист и би сложила текст към творбата, за да насочи зрителя. Нейните ръкоделия са трудоемки и обикновено й отнемат около година, но „Ние, птиците“ е направила за няколко месеца, след поканата от галериста. Изработва ги от ленти от цветни найлонови торбички, в които има вплетен текстил, след което втвърдява материала чрез топлинна обработка.
Със същата техника е направен и обекта, с който участва по-рано т.г. в международната изложба Evrovizion. Crossing stories and spaces, проект на германския Институт за международни културни връзки (ifa). Нейна работа може да се види и в постоянната експозиция на Варненската градска галерия „Борис Георгиев“.