Сто двайсет и пет диалога с изкуството ще провокира Художествена галерия - Казанлък по повод годишнината си

Всички събития на Художествена галерия – Казанлък през идната 2026 година ще преминат под знака на 125-ата годишнина на институцията. Това каза в интервю за БТА директорът д-р Пламен Петров. Предвидени са множество активности в града и извън него, като сред тях е и първото участие на галерията в Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, изложба в Съюза на българските художници в столицата и други.
През 1901 година в Казанлък е създаден Музеят за старини с художествена сбирка, напомни изкуствоведът. Той подчерта, че това е художествена сбирка, която и до ден днешен се развива и има своя публичен живот и която не се е разпаднала и не е влязла в други институции, както е станало например с първата художествена сбирка в страната – тази в Археологическия музей, която впоследствие е пръсната в няколко музейни институции. „В този смисъл можем да кажем, че нашата колекция е най-старата в страната, а за нас е важно да разкажем за това не само на казанлъчани, но и извън града и региона“, посочи д-р Петров.
По повод годишнината си галерията в Казанлък ще осъществи и проекта „125 диалога с изкуството“ по програма „Културно наследство 2025“ на Министерството на културата и Национален фонд „Култура“. По думите на директора идеята за него е вдъхновена от социалния ефект на осъществения вече проект „100 години „Ахинора“, 100 лица на съвременната жена в Казанлък“, който галерията осъществи тази година по повод вековния юбилей от създаването на емблематичната творба на Иван Милев. В проекта бяха представени 100 успели жени от Казанлък, а според д-р Петров това е предизвикало голям интерес у публиката на институцията.
„Предстоящият проект „125 диалога с изкуството“ ще покаже 125-ма души от града, като ще бъдем максимално всеобхватни по отношение на етническите общности, възрастови групи, професионални занимания. На всички тях ще покажем по една картина от постоянната експозиция на галерията, която да коментират в рамките на около 30 секунди, да кажат как я възприемат, какво виждат в нея, какво провокира тя у тях“, обясни изкуствоведът. Целта е да се преодолее дистанцията, която хората имат с изкуството. Много хора казват, че не разбират от изкуство, а всъщност с картините всеки може да общува и да вижда в тях онова, което му харесва, каза директорът.
Решихме да осъществим този проект, за да отбележим по малко по-различен начин 125-ата годишнина от създаването на най-старата художествена сбирка у нас и да се опитаме да повишим любопитството на местната общност към работата на галерията, към изложбите, които се правят тук и към изкуството като цяло, допълни той. Д-р Петров изрази мнение, че изобразителното изкуство, съпоставено с историческите и археологическите музеи, остава последно във веригата като любопитство от страна на публиките. Според него причината е, че много хора всъщност не знаят как да говорят за изкуството, а това „живо участие“ ще им помогне да се научат да изразяват мнението си. Видеата ще бъдат публикувани в социалните мрежи на културната институция, а екипът се надява те да получат своя отзвук, който да спомогне за популяризиране на дейността на галерията. „Това смесване на общности цели и да покаже, че всъщност Художествената галерия е пространство за всеки един човек и тук всеки може по някакъв начин да общува, да гледа, да намери по нещо за себе си“, каза д-р Пламен Петров. 
Преди дни художественият експертен съвет към казанлъшката галерия обяви и изложбите, които ще бъдат представени в институцията и нейните филиали през 2026 година. Сред тях са самостоятелни експозиции на Димитриос Пападакис, Деница Милушева, Клаудиа Ди Франческо, Андрей Даниел и други. Отбелязани ще бъдат годишнини от рождението на Христина Христова, Станьо Стаматов, Константин Трингов и Петко Клисуров. 
В рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“ ще бъде показана изложбата с творби на Иван Милев „…като изморена чайка“, а в Съюза на българските художници ще бъде представена групова изложба, която ще очертае състоянието на съвременната художествена сцена.