Стотици са били мъжете от Габрово и околността, записали се в Българското опълчение, посочи за БТА Катя Гечева, главен уредник на Регионален исторически музей – Габрово

Стотици са били мъжете Габрово и околността, записали се в редовете на българското опълчение, посочи за БТА Катя Гечева, главен уредник на Регионален исторически музей в окръжния град.
Според Гечева бройката на посочили за родно място Габрово – това са 240 мъже. При включване на  колибите и селата, които сега са в територията на града (кварталите), бройката нараства на 305, при добавяне на селата в сегашната община Габрово те се увеличават с още 130 души.  
Сведенията е събрала специално за интервюто пред БТА и допълва, че в различни източници се посочва различен брой на опълченците. Много често, когато се цитират бройките, не се отчита, че името на един и същ опълченец фигурира в повече от една дружина, понякога в две или три дружини. В списъците на Опълчението всички мъже са записани с по две имена, което често води до дублиране на информацията, смята още историкът. 
„Убедена съм, че броят на мъжете от Габрово и Габровско, записали се в редовете на опълчение е дори по-голям. Ще дам един пример: в справочника не е посочено родното място на Иван Тотев Зеленодръвски от Десета дружина, предполагам, че той е от с. Зелено дърво, но не съм издирила документално потвърждение и не съм го включила в бройката, която уточнявам. Това не е единственият случай, за част от опълченците е запазен единствено уволнителният билет, в който за място на отпътуване е отбелязано населено място Габрово. За мен това са косвени сведения, че тези опълченци са от Габрово или близките села, но отново не съм ги включила в проучването си. Трябват години целенасочено издирване  по темата, за да се достигне до окончателен резултат“, посочи Катя Гечева. 
По думите на Гечева, за взелите участие габровци в Руско-турската война като помощници по време на августовските боеве и зимното преминаване на прохода статистика няма и не смята, че ще се намери историк, който да се ангажира с уточняване на тяхната  бройка. Известно е, че дори жени и деца от Габрово и селата снабдяват сражаващите се през август 1877 г. на Шипка с вода, под обстрела на турците и пренасят ранените войни.
За тази помощ свидетелства руският писател и журналист Василий Немирович-Данченко, участник във войната: „Повече от хиляда българи от околните села и от Габрово се бяха събрали тук на помощ. Кой с конче, кой с катър, кой пък с магаренце, на самите добичета натоварени две бурета, а в ръцете на българина – две стомни. Те се явяваха тук и разнасяха вода по позициите. Цяла седмица изпълняваха тази служба и от най-отдалечените пунктове, под страшния огън, те носеха и превозваха вода. Много коне бяха убити, много селяни – ранени. Но това не охлади тяхното усърдие.“ Всички тези габровци остават безименни и само в спомените, които са разказвали на своите деца и внуци, уточняват историците.
На въпрос от къде учените днес черпят познания за броя и произхода на опълченците, Катя Гечева посочи, че систематични изследванията в България за броя на българските опълченци, за социалния им произход и значението на Опълчението в Руско-турската война от 1877/1878 г. определено започват в края на 19 и началото на 20 век във връзка с подготовката и честванията на 25-годишнината от началото на войната, което се отбелязва през 1902 г. 
„Пръв публикува своите „възпоменания за войната“ Стефан Кисов през 1897 г. в книгата „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-78 г. (за действието на 3-та дружина от българското опълчение). След две години излиза от печат книга с имената опълченците и с информация за техните семейства, до днес са издадени над 150 заглавия за Българското опълчение – справочници, монографии, сборници с документи, спомени,  албуми, каталози от изложби, илюстративни материали, статии в научни издания и др. Не се наемам да уточня статиите за опълчението и опълченците в периодичния и местен печат. Това могат да кажат специалистите по библиотекознание. Ще споделя, че във връзка с отбелязването на 90 и 100-годишнината от войната, много институции, но най-вече музеите са имали приоритетната задача да издирят все още живите наследници на опълченци по места и да съхранят информацията за тях. В местните вестници се публикуват статии, изготвят се радиоматериали, днес тази форма на популяризация продължава, но вече с нови средства електронни медии, фейсбук и др.“, каза още Катя Гечева от Регионален исторически музей – Габрово. 
Според историка, основните източници за броя и имената на опълченците са азбучните списъци на Опълчението по дружини, които се съхраняват в Държавния военноисторически архив – Велико Търново и публикуваните въз основа на тях справочници „Българското опълчение 1877-1878 г. Личен състав“ (1977) с автор Румен Руменин и тритомника „Българското опълчение 1877-1878“, издание на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Катя Гечева е и сред съставителите на изложбата „Габровци под Самарското знаме“, както БТА писа през 2024 година. 
„Изложбата  „Габровци под Самарското знаме“ е посветена на опълченците от Габровския регион Габровско, Дряновско, Севлиевско и Тревненско. За първи път бе представена пред публика на 22 август миналата година във връзка с тържественото отбелязване на 147 г. от Шипченската епопея. Тя е подготвена от РИМ – Габрово по покана на Областен управител – Габрово и финансовата подкрепа на Областна администрация. Съдействие оказаха историческите музеи в Дряново, в Севлиево и Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, РИМ – Плевен и наследници на опълченци. Замислена е като своеобразна "Стена на славата" с образите на българските „лъвове“ – опълченците“, каза за БТА Катя Гечева.
Според Гечева идеята поборниците и опълченците да бъдат популяризирани не само с имената си, а със своя снимка или рисунка не е нейна.  „Откраднала“ я е от Филип Симидов, издател на списание „Поборник-опълченец“, издавано в периода 1897 – 1900 г. Това е вид почит към тези, които воюваха за свободата на България – да помним имената и лицата им, да помним живота им, събран дори в няколко изречения.   
„На осем табла в изложбата са представени снимки на 123 опълченеца от региона, от общо 791  мъже, взели участие в дружините. Цифрите говорят, че сме успели да покажем лицата на едва 15% от героите. За изготвянето на статистическите данни е използван тритомният биографичен и библиографски справочник „Българското опълчение 1877-1878“. С уговорка казвам, че той е най-пълното издание, но от преди повече от четвърт век.  В изложбата използвах всички налични културни ценности от фондовете на РИМ – Габрово, които се отнасят по темата. В дигитален вид ми бяха предоставени снимки от изброените по-горе институции. Подчертавам, че образите са  групирани от Първа до Десета дружина и конната сотня, съобразно първото записване на доброволците.  
Замисълът ми бе да застанем „очи в очи“ пред лицата на опълченци, за които се съхраняват снимки и портрети в музейните фондове на област Габрово. Визуализирани със съвременна техника са и тези, отпечатани в издания, вестници, каталози и др. Мога да твърдя, че с това общо начинание на музеите в областта за съвместна изложба се обогати снимковият фонд на РИМ – Габрово. Имам идея да продължа издирването на снимки на опълченци от Габровско в музеите и архивите в страната. След Освобождението много от българите участници във войната напускат родните си места и се разселват в страната, други емигрират в чужбина. Това е една от причините за тях да липсва информация там, където са родени. При целенасочена работа по темата можем да си пожелаем за предстоящата 150-годишнина от Шипченската епопея през 2027 г. „Стена на славата“ на опълченците от габровския край  да бъде поне удвоена.“, каза още Гечева.
В интервюто Катя Гечева посочи, че разговаря с потомци на опълченците, които ѝ разказват истории „по наследство“. 
„Да, от 2002 г. съм „обвързана“ с темата опълченци. Съвместно с покойния журналист Ганчо Танев работихме по подготовката на книгата „Почетните граждани на Габрово“ (2003), в която най-голям брой страници е отделено на опълченците – почетни граждани на града. През тези над 20 години съм участвала в подготовката на няколко изложби, свързани с Руско-турската война 1877/1878 г., като експерт от Държавен архив – Габрово. Работих по издирването на потомци на опълченци за срещата им в Габрово през 2012 г. и издаването на каталог от съпътстващата изложба „135 години памет“.
За всяка от тези изяви се е налагало да контактувам с наследници на опълченци – Вела Мартинова, Ганка Шиварова, инж. Николай Дачев, инж. Даниела Влахлиева, Иван и Георги Габровски, Нанка и Цанка Иванови, Цанко Хаджистойчев,  д-р Иван Динков, Георги Денчев, проф. Здравко Маринов и др. (сигурно ще пропусна някой от тях, но за съжаление голяма част няма да прочетат това). Колкото повече се отдалечаваме във времето – толкова повече трудно се намират нови факти и данни. Ако внуците са помнели и пазели родовата памет, следващите поколения вече не знаят и все по-малко се интересуват от съдбата на предците си. Но всяко правило си има изключение – през 2022 г. правнук на опълченеца Стефан Иванов Саламанов от Габрово се свърза с мен и предостави в дигитален вид снимки и документи за своя родственик. Името на този родолюбец е проф. Здравко Маринов, който по време на КОВИД пандемията при подреждане на семейния архив открива два ръкописа – спомени на своите прародители и в разстояние на две години ги издава“, допълни Гечева. 
Главният уредник посочи, че в Регионален исторически музей – Габрово се съхраняват над 400 културни ценности свързани с Руско-турската война от 1877/1878 г. – оръжия, медали, икони, барабан, опълченско облекло, документи и др. Най-атрактивните от тях са в новата експозиция, която отвори врати на 1 ноември 2024 г. и всеки, който иска да ги разгледа може да посети музея, който работи без почивен ден.
Според нея за първи път в Габрово честването на подписването на Санстефанският мирен договор е през 1882 г., за което  има писмени сведения от кореспондент с инициалите Х. Т. След смъртта на руския император на 1 март 1881 г., от следващата 1882 г. 19 февруари се празнува само като ден на подписването на Санстефанския договор и такава остава до въвеждането на Григорианския календар през 1916 г.
На 19 февруари в Габрово се отслужва молебен за всички загинали за свободата на България. На него присъстват „много граждани, чиновници, войска, учители и ученици от двата пола“. След службата отец Стефан Кънев държи кратко, ясно, красноречиво и съдържателно слово, посветено на празника. След като завършва речта си, свещеникът прави обръщение към присъстващите с думите: „Всички надежди за присъединението на Санстефанска България зависят от нас и още идеята за Освобождението и присъединение целия български народ зависи от нас. Ний трябва щото един ден да видим изпълнен и осъществен завета на оня велик наш благодетел Цар Освободител!“. Честта да води тържеството се пада неслучайно на отец Стефан Кънев. Той се слави сред габровци с мелодичния си глас, ораторски умения и сам е заложил живота си за освобождението на България.