Страхувам се за духовното обедняване на народа ни, казва актьорът Георги Георгиев-Гец, роден на днешния ден преди сто години в село Разпоповци, днес квартал на Елена.
От ранна детска възраст е повлиян от културните прояви в местното народно читалище „Просвета – 1881“. С израстването си започва да участва активно в театрални постановки и рецитали, не само на местните читалища, но и на Еленската гимназия, в която учи. „Ако успея някога да стана такъв магьосник, каквито бяха актьорите от Разпоповското читалище през моето детство, ще бъда най-щастлив човек“, казва той години по-късно, когато е на върха в кариерата си.
ПЪТЯТ КЪМ СОФИЯ
Привлечен от актьорското майсторство, Георги Георгиев-Гец заминава за София и през 1947 г. кандидатства безуспешно в Държавното висше театрално училище (по-късно Висш институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ), днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). Не е приет и през следващата 1948 г., а междувременно, за да остане в столицата, работи в строителството, както и като сътрудник на няколко вестника. В този период дори печели конкурс за най-добър репортаж, обявен от вестник „Труд“.
Упоритостта му се отплаща от третия опит и през 1949 г. вече е студент в класа на проф. Филип Филипов, който завършва през 1953 г. След дипломирането си е назначен в Народния театър „Иван Вазов“, където остава до 1992 г.
НАД 200 РОЛИ
След три сезона на първата ни сцена, през 1956 г. специализира в Московския художествен академичен театър при съветския актьор и режисьор Михаил Кедров. Следват десетилетия с над 200 роли в театъра, киното и телевизията, които превръщат актьора в една от емблемите на родното сценично изкуство.
В театъра Георги Георгиев-Гец е познат от превъплъщенията си в „Горещо сърце” (1957), „Пред буря” (1960), „Иван Шишман” (1961), „Златната карета” (1967), „Монахът и неговите синове” (1968), ”Боряна” (1969), „Еснафи” (1971), „Тази малка земя” (1974), „Хъшове” (1976), „Бяг” (1977), „Опит за летене” (1979), „Под игото” (1981), „Образ и подобие” (1990).
Участва във филмите „Стръмната пътека" (1961), „А бяхме млади" (1961), „С дъх на бадеми" (1967), „Най-дългата нощ" (1967), „Прокурорът" (1968), „Осмият" (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „Селянинът с колелото", „Зарево над Драва" (1974), „Пътят към София" (1979), „Баща" (1989), в телевизионните сериали „С пагоните на дявола" (1967), „На всеки километър" (1969), „Сами сред вълци" (1979), „Васко да Гама от село Рупча" (1986).
АРТИСТ НА СТРАСТИТЕ
Георги Георгиев-Гец е еднакво убедителен и като легендарния партизански командир в „Осмият”, и като суперполицая Никола Гешев в „Сами сред вълци“, пише преподавателят по история и теория на киното Борислав Гърдев. По думите му „за него не представлява трудност да се утвърди в криминално-приключенското кино – „Наша земя” , „Нощта срещу 13-ти”, „Златният зъб”, „Цитаделата отговори”, „Игрек 17”, комедията „Последният ерген”, военната супепродукция „Зарево над Драва” (1974), актуалното политическо изследване „Допълнение към ЗЗД”, историческата хроника „Пътят към София”, „Денят на владетелите”, детския филм „Между двамата”, психологическата драма „Законът на морето”, „Черната река” „С дъх на бадеми”, „Най-дългата нощ”, адаптациите на литературната ни класика „Татул” (1972), „Вечери в Антимовския хан” (1988), „Под игото” (1991), както и да участва в популярни тв сериали“.
Още през 1983 г. изтъкнатият кинокритик и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" проф. Вера Найденова посвещава свой труд на актьора - книгата „Георги Георгиев-Гец".
„Сред ярките мъжки фигури, които населяват българските филми, неговата заема свое независимо пространство, своя широка територия“, пише проф. Вера Найденова.
„Гец е артист на страстите, на кондензирания емоционален живот, а не на вътрешната монотонност и пасивното съзерцание. Основната отличителност на играта му – съчетанието между външна монументалност и вътрешна мъжествена сдържаност, не му пречи да проявява най-тънки изживявания и усещания. Реален, близък на зрителя, здраво стъпил на земята, овладял силата си, той все още ни диви с фигурата и излъчването си“, отбелязва критичката.
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА...
След пенсионирането си от Народния театър през 1992 г., Георги Георгиев-Гец продължава да се изявява главно в столичния театър „Барбуков”, с който гастролира на множество сцени в страната.
На 9 април 1996 г. трупата на театъра гостува в Стара Загора с постановката „Ню Йорк – хотел „Плаза“. По време на представлението получава инсулт, след което изпада в кома за няколко месеца. Актьорът така и не се възстановява и на 2 септември 1996 г. умира в София.
Георги Георгиев-Гец е депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Заместник-председател е на Съюза на артистите в България от ноември 1978 до април 1989 г.
ПРИЗНАНИЕ
Той е един от най-награждаваните български актьори. За образа на Йордан във филма „Селянинът с колелото" получава награди на 13-ия фестивал на българския игрален филм във Варна и на 9-ия кинофестивал в Москва, СССР (1975). „
Удостоен е със званието „Народен артист" (май 1971). Носител е на орден „Кирил и Методий" (втора степен, 1976), на орден „Кирил и Методий" (първа степен, 1976), на орден „Народна република България" (1976), на орден Георги Димитров" (1986), на Наградата на София за 1981 г. за театрално изкуство (1982), на наградата на Съюза на българските филмови дейци за 1986 г. за цялостния му принос в развитието на българското кино (1987).
През 2003 г. проф. Георги Пенчев издава „Книга за Гец“, а през 2024 г. е премиерата на документалния филм „Гец“ на режисьора Константин Буров по сценарий на Пенчо Ковачев. В софийската вилна зона „Киноцентър“ има улица на негово име.
На 2 октомври 2026 г. в художествената галерия в Елена бе учредена награда на името на актьора, с която ще бъдат отличавани изявени филмови и театрални актьори. На 5 октомври 2026 г. по повод 100-годишнината от рождението му в Народния театър в София се открива фотоизложба, проследяваща творческия път на актьора и няколко от най-ключовите му роли в киното.
/ДД
/СС, отдел „Справочна"
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: „Кой кой е в българската култура“, с. 113; Енциклопедия „Българско кино“, с. 62; „Справочник Народни представители в VІ НС“, с. 124; в. „Труд“, 3 декември 1968 г.; сп. „Читалище“, бр. 2 от 1982 г.; сп. „Театър“, бр. 12 от 1986 г.; в. „Дума", 4 септември 1996 г.; в. "Континент", 4 септември 1996 г.; БТА, ВИНФ, 05.09.1996, ВИНФ, 13.02.2000, ВИНФ, 27.09.2006, ВИНФ, 17.06.2010, ВИНФ, 05.03.2012, ВИНФ, 17.02.2016; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/1208664-nagrada-na-imeto-na-aktyora-georgi-georgiev-gets-shte-bade-uchredena-v-elena-p; https://bnt.bg/news/gec-100g-ot-rozhdenieto-na-georgi-georgiev-gec-338149news.html; http://drugotokino.bg/content/georgi-georgiev-gets?tid=5; https://kulturni-novini.info/sections/25/news/13254-vazpomenanie-za-georgi-georgiev-gets-1926-1996