Международното изследване, публикувано в сп. "Лансет", е с участието на специалисти от Великобритания, Италия и Япония. За целите му неговите автори са анализирали 151 медицински проучвания и 17 доклада на американското Управление за контрол на хранителните продукти и лекарствата (FDA) относно страничните ефекти на 30 антидепресанта, предписани на общо 41 937 пациенти, докато други 16 597 са приемали плацебо за средна продължителност от 8 седмици. Средната възраст на изследваните лица е била 44,7 години, като около шест от десет от тях (62 процента) са били жени, посочва метаанализът. В Европа и САЩ антидепресанти се предписват на до 17 процента от възрастните индивиди.
"Въпреки че са ефективни за лечение на психични разстройства, тези лекарства могат да предизвикат различни физиологични промени, и по-специално увеличаване или намаляване на теглото, нарушения на кръвното налягане или хипонатриемия (твърде ниско ниво на натрий в кръвта), припомнят авторите. Тези странични ефекти могат да накарат пациента да прекъсне лечението си, което да доведе до влошаване на състоянието му, отбелязват те.
Мащабното изследване показва "клинично значими разлики" между страничните ефекти на тези лекарства - използвани по-специално за депресивни, тревожни и биполярни разстройства, върху метаболизма, кръвообращението, сърдечната честота и артериалното налягане, в зависимост от пациента и препарата.
Например, при около половината от пациентите някои антидепресанти са довели до значително наддаване на тегло, а други - до загубата му.
Наблюдавано е и повишаване на сърдечната честота.
Авторите отбелязват, че метаанализът не позволява да се определи дали тези физиологични ефекти са преходни или продължават във времето, което би могло да послужи за основа на по-нататъшни изследвания.
От друга страна, повечето от изследваните антидепресанти не са показали съществени ефекти върху бъбречната или чернодробната функция.
Други странични ефекти на антидепресантите като емоционална апатия, сексуални или стомашно-чревни разстройства не са били оценявани в изследването.
Резултатите от него подкрепят актуализирането на насоките за лечение, за да бъдат взети под внимание тези "разлики във физиологичния риск при избора на антидепресант, предписван на всеки индивидуален пациент в зависимост от клиничната му картина".
Авторите предполагат, че веднъж записана в приложения, тази информация би могла да улесни съвместното вземане на решения между пациента и лекуващия лекар относно персонализирана терапия.