Структурата на БАН включва 44 института, две академични специализирани звена и девет общоакадемични помощни звена. Числеността ни е приблизитално от 4500 души и тя е динамична величина, като от тях около 2500 са учените, заемащи академични длъжности, а останалите са специалисти, които подпомагат научноизследователската дейност, административен и помощен персонал, както и Събранието на академиците и член-кореспондените. Към момента в него са 65 академици и 91 член-кореспонденти, каза председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева, представяйки годишния доклад на Академията за 2025 г. на заседанието на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
БАН обучава докторанти и те са около 420. Институтите на Академията са групирани в девет научноизследователски направления и те покриват почти всички области на науката. През годините БАН се утвърждава като водещ научен, експертен и духовен център в страната, който е добре разпознаваем и е търсен от редица международни институции, отбеляза член-кореспондент Славчева.
Най-голям брой учени в БАН са между 45 и 50 години, и това дава едно успокоение за развитието на Академията, отбеляза член-кореспондент Евелина Славчева, но добави, че грижата за младите учени е постоянна за ръководството на научната институция. Тя говори и за Ученическия институт на БАН, който беше създаден преди години, а вече в него се обучават ученици в шест различни секции.
През последните пет години имаме устойчив брой на научните публикации, като се увеличават тези в реномирани научни списания. БАН участва също в различни програми и проекти, обясни председателят на Академията. Участваме също в Националния план за възстановяване и устойчивост, като имаме много добри проектни разработки, добави тя.
Към края на 2025 г. общият брой патенти, които поддържаме са 231, като в това число влизат полезни модели и патенти. В експертиза са 74 от тези заявки, съобщи член-кореспондент Евелина Славчева.
Тя акцентира също на ролята на БАН в областта на българския език, историята, етнологията и във фолклора, защото една от задачите на Академията е да работи за запазване на националната ни идентичност.
БАН поддържа членство в редица международни организации, но осъществява също експертна и оперативна дейност в страната. Учените от БАН поддържат 14 мониторингови мрежи, които са свързани с наблюдения на почвите, водите, въздуха, флората, фауната, дейности в Черно море, както и поддръжка на суперкомпютър и участие в европейските мрежи, каза председателят на научната институция. БАН изготвя също различни експертизи и становища за институции. Имаме национална академична мрежа с регионални центрове и амбицията ни е да засилим нашата дейност в регионите, обясни член-кореспондент Евелина Славчева.
В бюджета на БАН има два компонента - първият е свързан със субсидията от държавата, а вторият е от приходите от наши проекти и договори за научни разработки, каза председателят на Академията.
Заместник-министърът на образованието и науката проф. д-р инженер Сеня Терзиева-Желязкова каза, че за финансирането на БАН има видим ръст от държавния бюджет, но и от собствено финансиране - от проекти и задачи, поставени от бизнеса.
Министерството на образованието и науката дава положителна оценка на годишния доклад на БАН за 2025 г. и препоръчва да продължат усилията за привличане и задържане на млади учени и докторанти чрез разширяване на програмите за кариерно развитие, международна мобилност, постдокторантски позиции, интердисциплинарни изследвания, както и чрез създаване на по-добри условия за научна кариера в България, каза заместник-министър Сеня Терзиева-Желязкова.