Сцената на Капанския събор в разградското село Гецово очаква над 200 изпълнители

Над 200 певци, танцьори, инструменталисти са заявили участие в четиринадесетото издание на Капанския събор в разградското село Гецово. Форумът, организиран от Община Разград, кметството в селото, Регионалния експертно-консултантски и информационен център „Читалища” (РЕКИЦ) и Народно читалище „Просвета 1883“, ще се състои на пети юли, съобщиха от общината.
На сцената в центъра на селото ще пеят и танцуват самодейци от общините Разград, Кубрат и Ветово. Традиционно първи ще се изявят най-малките самодейци към НЧ „Просвета 1883“ в Гецово – Детският танцов състав „Гецовлийчета“. Специален гост ще е изпълнителката Татяна.
В деня на Капанския събор се въвежда временна организация за безопасност на движението по ул. „Иван Вазов“ в Гецово в участъка от кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“ до кръстовището с ул. „Георги Дамянов“. Движението на пътни превозни средства ще се извършва по обходните улици.
Съборът има за цел да представи колорита и самобитността на капанския фолклор и да съхрани традициите, бита и обичаите на най-голямата етнографска група българи в Лудогорието. В миналагодишното издание на фолклорния форум участваха над 250 изпълнители. 
Капанците са етнографска група българи, живеещи в селата  от три области в Лудогорието: Разградска, Търговишка и Русенска област. Капанските села в Разградска област са Гецово, Осенец, Ушинци, Каменово и Топчии. Смята се, че капанците са наследници на прабългарите на Хан Аспарух.
Съществуват няколко хипотези за произхода им, които се предават като легенди от поколение на поколение. В първата проф. Иван Коев намира общи елементи в културата на капанците и чувашите от Чувашия, Русия. Във втората легенда се разказва, че произходът на името е свързан с шевицата по ръкавите на женската риза, която представлява ръчно избродирани с черни конци точки (капки). Ризата се нарича капанка и се смята, че това е най-точната хипотеза за произхода на капанците. Други пък разказват, че прабългарите устроили капан на византийците и така ги победили, така тази група прабългари били наречени капанци.
Според друга легенда се смята, че капанците са наследници на непокорните боили, отказали да приемат християнството по времето на Княз Борис І. Заради това те били заточени (закапени) на един ден път от тогавашната столица Плиска. Местността, където били заточени, била обградена със стръмни скали. Оттук идва и твърдението, че капанците са вироглави и инатливи по характер, готови са да дадат живота си за това, в което вярват, се посочва в сайта на Ансамбъла за автентичен фолклор "Капанци" в Гецово.