Сценичната треска е нужният и ненужният адреналин, каза пред БТА оперната прима Красимира Стоянова

Сценичната треска е нужният и ненужният адреналин. Никога не успявам да се отърся от нея. Ако има някой, който каже, че когато излезе на сцената, не се страхува, той лъже. Така се опитва по някакъв начин да победи този страх. Всички се страхуваме. Това каза в интервю за БТА оперната прима Красимира Стоянова - един от участниците в 64-тото издание на Международния фестивал "Мартенски музикални дни", което ще бъде закрито утре вечер в крайдунавския град. 
По думите й всеки има тази гордост в себе си как ще се представи пред толкова много хора и дали ще успее да оправдае очакванията, дори собствените си. 
"Дори сам да излезеш на сцената и да няма никой в залата, то пак имаш притеснение. Но това е съвсем естествен психологически процес", каза Стоянова. 
Тя обясни, че слага на първо място в класацията на годишните си ангажименти участията си в "Мартенски музикални дни". "Има много важни неща, които са на една линия", отбеляза оперната прима. 
Тя заяви, че обича Русе. "Свързана съм с него. Това е моята младост", каза сопраното. 
Стоянова коментира, че е много важен начинът, по който се поднася класическата музика пред младите хора, за да може те да я обикнат. 
"Ако млад човек започне да учи класическа музика, разбира, че това е много интересно. Но ако му се даде като задължение - младите хора не обичат да ги задължават. Трябва да им се събуди интересът. Ако това бъде така организирано, че да е нещо, което е ежедневие и човек не може без него, той ще го заобича. Младите хора днес са много различни. Те са много умни. В много отношения са по-умни от нас, защото имат страшно много информация. При тях лесно се отварят депата на мозъка. Това са изключителни създания. Виждам моите ученици колко са отворени, колко могат, колко бързо реагират. И много им се радвам, много им се възхищавам", каза Стоянова. 
По думите й младите хора днес са под голямо въздействие, а "точно това е целта на лошото - да може точно тези чисти глави да ги унищожи". 
"И те, наред с хубавото, наред с положителната информация, получават страшно много лошо - дрога, дискотеки с вейпове... Това са тия странични негативи, които приемат с хубавото. Например човек, като отиде да копае злато, той откопава парче самородно злато. Ти го виждаш, че вътре е златото, но то е цялото покрито с пръст, със земя. Ето това получават днес младите хора. И е много сложно за тях. Те не са в състояние да изчистят земята, за да стигнат до златото. Затова ние трябва да помогнем и да се измисли правилният подход. Те трябва да знаят, че ние ги обичаме. А няма как да го почувстват, при условие, че са залети от гнилоч. 
"Трябва доброто да надделее. Трябва да има неща в тия социални мрежи, които да подхванат младите към плюса. Но обикновено социалните мрежи са със знак минус и тежат като котва надолу. За съжаление е така", каза още Красимира Стоянова.