Съученици на Владо Даверов от Немската гимназия в Ловеч, от която той е отстранен, решиха да го „върнат“ в редиците ѝ на представяне на нова книга

Съученици на писателя и сценарист Владо Даверов от Смесената гимназия по немски език (СГНЕ) „Ернст Телман“ в Ловеч, от която той като десетокласник е отстранен, решиха да го „върнат“ в редиците ѝ. Предложението отправи неговият съученик и приятел Борислав Костов, който представи новата си книга „Владо, Марианна и Ученика Костов“ в Клуба на дейците на културата в Ловеч.
„Владо Даверов беше много начетен, умен, амбициозен. Това не се нравеше на доста хора от управата на гимназията. Владо не се чувстваше тук в свои води. А понеже беше мъжествен и красив, предполагам, че имаше учители и възпитатели, които му завиждаха и ревнуваха, и те го дебнеха – казано директно. Владо беше бунтар – като мен, в книгата пише как сме били наказвани. Та Владо беше принуден да напусне нашата мила гимназия в края на десети клас. Предложиха му да отиде или в Бургаската езикова гимназия, или да бъде изключен. Той си избра да отиде в родния Плевен. Отиде в Плевен, но огорчението след едно такова посегателство върху личността ти няма начин да не остане. Владо доста трудно идваше в Ловеч, почти не е идвал на празник на гимназията“, разказа авторът, който е прототип на Ученика Костов във филма „Вчера“ по сценарий на Даверов.
Писателят добави, че ръководството на ловешкото училище не разрешава лентата да се заснеме тук, затова се снима в Английската гимназия в Пловдив.
След излизането на „Вчера“ и безспорния му успех Владо Даверов и съпругата му минават през Ловеч и той има желание да ѝ покаже Немската гимназия. На портала обаче не ги пускат, казват им – вие сте нежелани тук, каза още Костов.
Той изненада аудиторията, като набра по телефона Марианна и я включи на високоговорител. Тя си спомни кога за последно са били със съпруга си в града и каза: „Владо обичаше Ловеч и този край, макар че ловешката гимназия не го обичаше... Последният път, като бяхме тук, пиехме кафе и аз снимах къщите, които буквално излизаха над реката. И си говорехме колко хубаво би било, ако можеше да се преместим да живеем в Ловеч“.
Костов върна спомените си към първата среща със своя бъдещ добър приятел – през септември 1962 г., до „картоненото“ здание (една от сградите, в които са живеели момичетата, в двора на училището, която отдавна не съществува – б.а.). „На мен ми направи впечатление осанката на това момче, което гледаше с някакви други очи на света, с очите на човек, който е събрал повече опит от нас. Той беше над нас в много отношения“, посочи Борислав Костов.
В подготвителен „б“ клас в дневника той е бил първи номер, а Владо – трети номер. Двамата са земляци – Даверов кореняк плевенчанин, а Костов роден и живял в града до втората си година.
„С Владо Даверов бяхме в един клас в Немската гимназия в Ловеч, бяхме и приятели. След това много често в живота ни пътищата ни се събираха, по различни причини. Бяхме близки с него и когато той злощастно си отиде, съдбата пожела така, че в продължение на десет дни стовари върху нас тежкия си юмрук – първо аз получих инсулт, десет дни след това, когато вече излязох от болницата, неведомата съдба отне Владо от нас. И аз тогава казах, че съм задължен за паметта на Владо да напиша някаква книга за него. Беше много тежък процес, защото първите месеци не виждах буквите, както се казва, но успях, оправих се горе-долу и изпълних своето обещание към моя съученик и приятел Владо Даверов, колега в областта на писателското изкуство“, каза за БТА Костов.
По думите му книгата има няколко раздела. Поднесени са малко известни биографични данни и от него, и от съпругата Марианна. Когато хората прочетат книгата, ще бъдат доволни, че са се доближили до загадъчния и прекрасен свят на писателя Владо Даверов, счита авторът.
Според него такъв писател езиковата гимназия в Ловеч няма да има никога повече.
Владо Даверов почина на 8 януари 2025 г. на 76-годишна възраст.
Борислав Костов обяви, че от днес се сбогува с името Ученика Костов, както го знаят почти всички в гимназията. „От този момент нататък това е краят, добрият край, на Ученика Костов. Вече няма да се титулувам така и дори ако някой ме поздравява с Ученика Костов, аз ще му кажа – аз съм Борислав Костов. Това кардинално решение го взех, защото всяко нещо си има край. Аз съм вече на възраст, по-скоро съм дядо, отколкото да се назовавам Ученика Костов“, обясни пред БТА творецът.