„Св. Синод на БПЦ – БП изказва своето удовлетворение от дългоочакваното предложение, направено от Министерски съвет чрез Министерството на образованието и науката, като проект на закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование, в частта му относно въвеждане на новия предмет „Добродетели и религия“ като част от задължителните предмети в училищата. В мотивите изрично е посочено, че предметът „Добродетели и религия“ се предлага за изучаване по избор между предметите „Религия Православие“/“Религия Ислям“ или „Добродетели и етика“. Св. Синод подкрепя мотивите относно промените, отнасящи се до въвеждането на предмета „Добродетели и религия“ и в задължителните учебни часове“, се посочва в становището.
До предложението за въвеждането на задължителния предмет „Добродетели и религия“ се стигна след повече от три десетилетия обсъждане, работа и изготвяне на учебници, се казва в становището, представено от митрополит Гавриил. „Премина се през въвеждането на предмета „Религия“ като задължително избираем и свободно избираем предмет, натрупа се голям опит с различни концепции и се стигна до днешните положителни резултати. За постигане на този удовлетворителен резултат, предоставен чрез законопроекта, принос имат много педагози, психолози, богослови, историци, културолози, общественици и представители на различни обществени организации, както и подкрепата и неуморната работа и експертизата на учени, ангажирани и от Св. Синод, и най-вече на работата на ръководството на Министерството на образованието и науката и лично на министър Красимир Вълчев, както и на експертния състав на министерството. Законопроектът е сполучливо съчетание между идеи, понятиен апарат и законодателна техника, което отговаря на добрите стандарти на създаване на правила за поведение и легални дефиниции, съобразени с достиженията на богословската и на педагогическата науки. Св. Синод на БПЦ – БП многократно е подчертавал неотложната, насъщна потребност от въвеждането на предмет „Религия“ с първа разновидност „Православие“. Тази необходимост произтича от факта, че огромно мнозинство от българското общество изповядва като свое вероизповедание източното православие и има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени, цялостни и систематично подредени знания за своята религия. И второ – източното православие е част от конституционната идентичност на Република България, определена е като традиционно вероизповедание, присъства в държавния протокол, в държавния празничен календар“, се казва в становището.
„Убедени сме, че въвеждането на предмет „Религия Православие“ като задължителен би запълнило един осезаем дефицит, една празнота в цялостния общообразователен цикъл на обучението и възпитанието в българското училище. То представлява неотменно право на всички български граждани, православни християни, които желаят децата им да познават своята традиционна религия, което е един неизпълнен до момента дълг на българската държава към нейния народ.
Св. Синод на БПЦ – БП благопожелава спорна работа на народните представители за полза на българския народ и най-вече на нашите деца – бъдещето на България“, завършва становището.
Искам да добавя от себе си, че през 1991 година, когато бях протосингел в Софийска митрополия, тогава се зараждаха плахите опити за някакво изучаване на религия православие, добави след представяне на становището Ловчанският митрополит Гавриил. „Всички живеехме с надеждата, че тези промени след падането на атеистичния режим ще доведат много бързо до възможност да се изучава не насила, а за тези, които желаят, родителите на децата, които желаят, но това не стана и днес трябва да ви кажа, че много повече са родителите, които желаят децата им да изучават православие, отколкото имате такива възможности в училищата“, каза той.
В закона изрично е указан светският характер на образованието, посочи Андрей Чорбанов, председател на Комисията по образованието и науката в НС, в коментар след изказването на митрополит Гавриил. Чорбанов каза, че децата, които са избрали модулите „Религия“, ще бъдат обучавани от подготвени преподаватели и по никакъв начин няма да бъде заобиколен светският характер на образованието. Така че много от страховете, които витаят в обществото, са абсолютно напразни, посочи Чорбанов.
/АКМ