Световната оперна прима Анджела Георгиу пред БТА: Истинският артист отдава целия си живот за другите и те винаги са на първо място

В кариерата си съм казвала повече „Не“, отколкото „Да“. Отказвала съм повече изпълнения от тези, които съм приемала. Това е причината да продължавам да пея и да съм на сцената и днес. Това казва пред БТА световната оперна прима Анджела Георгиу, броени часове преди оперната гала, заедно с Националния филхармоничен оркестър и диригента Найден Тодоров. Събитието е на 10 ноември в зала „България“.
„Предпочитам качеството пред количеството и винаги съвсем съзнателно съм се старала да оставя силна следа във всяка една от моите роли. Аз съм много отговорен артист и съм наясно, че моите изпълнения ще останат като препратки към следващите поколения певци и към публиката“, казва сопраното.
Анджела Георгиу разказва и за незабравимите си срещи с български колеги: „На първо място, трябва да спомена Гена Димитрова, пях Лиу с нея в „Турандот“, в Метрополитън опера. Обожавах я и се разбирахме много добре. Срещнах и Николай Гяуров – истински джентълмен и забележителен глас. Орлин Анастасов е друг български певец, когото много харесвам, и с когото сме споделяли сцената. А с Веселина Кацарова съм играла във „Фалстаф“, във Виенската щатсопера. Тя е страхотен колега“.
На въпроса има ли дума, която я определя най-добре като човек, тя отговоря: „Голямо сърце“. Всеки истински артист живее и отдава целия си живот за другите, като винаги поставя другите на първо място и след това мисли за себе си, допълва тя: „Поне така се чувствам аз и така живея живота си“.
Анджела Георгиу пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за аристократизма и корените, за ролите, към които никога не би пристъпила, и тези, към които винаги ще се връща, за срещите й с Гена Димитрова и Гяуров, за киното и предстоящия ѝ юбилей.
Г-жо Георгиу, когато Ви гледах за първи път на живо, бях изумен не само от гласа Ви, но и от Вашия аристократизъм на сцената. Това учи ли се или е вродено?
- Благодаря Ви за комплимента. Аз съм родена с моя глас и с моя талант, и когато съм на сцената, било то в опера или на концерт, съм най-искреният артист. Давам най-доброто от себе си, всичко, на което съм способна в този момент – вокално и артистично. Разбира се, научих доста в музикално отношение – и в гимназията, и в университета, в Букурещ, но целият артистизъм идва отвътре, няма нищо пресметнато или научено. Това е моят начин на живот. Трябва да спомена образованието и съветите, които получих от майка ми, всичко, свързано с женствеността и достойнството, което идва по естествен начин от най-вътрешния свят на човека.
Завръщате ли се към корените си? Кое е най-хубавото, което сте наследила от живота си в Аджуд?
- Продължавам да ходя в родния си град, защото майка ми все още е там. От живота си в  Аджуд наследих начина, по който гоня мечтите и постигам възможно най-добрия резултат във всичко, което правя. Завинаги ще съм благодарна на моето семейство, на моите учители, на моите съседи, защото те бяха първите, които забелязаха, че имам специален талант, моя глас, и направиха всичко възможно да ме подкрепят, за да мога да напусна родния град едва 14-годишна, за да отида в гимназията по музика в Букурещ. Един от най-ценните уроци, които научих, е да помагам искрено на другите – винаги, и никога срещу нещо в замяна, само за доброто на другите.
Някога казвали ли са Ви, че не можете да пеете? 
- Никога. Знаех, че мога да пея от шестгодишна, или дори по-рано. От ранна детска възраст знаех, че моята съдба е музиката и че трябва да стана оперна певица.
Може ли да се каже, че Пучини е „Вашият“ композитор, а музиката му е тази, към която винаги ще се връщате? 
- Мисля, че Пучини пасва идеално на моя глас и че моят глас е създаден, за да пея Пучини – това е взаимна връзка. Иска ми се Пучини да е жив, за да ме чуе и да каже какво мисли за мен. Надявам се, че би бил горд с това как пресъздавам гениалните му партитури и прекрасните му женски образи. Разбира се, обичам да пея и музика на други композитори, но винаги в сърцето ми ще има специално място за Пучини.
„Имам нужда от аплодисментите, както хората имат нужда от вода“, казвате през 2018 г. Все още ли е така? С годините променя ли се отношението Ви към публиката?
- Смятам, че всеки артист има нужда от аплодисменти, от оценка на публиката, и не само. Първите, които ме оценяват като оперен певец, са моите колеги музиканти, като започнем от оркестъра, хора и другите артисти от състава. Те първи ме слушат, по време на репетициите. Ако имам тяхното одобрение и тяхното възхищение, знам, че публиката ще бъде завладяна. Мисля, че всеки истински артист живее и отдава целия си живот за другите, като винаги поставя другите на първо място и след това мисли за себе си. Поне така се чувствам аз и така живея живота си.
Има ли роля, към която никога не бихте пристъпила?
- Има, и тя не е само една, а няколко. В кариерата си съм казвала повече „Не“, отколкото „Да“, и като че ли съм отказвала повече изпълнения от тези, които съм приемала. Това е причината да продължавам да пея и да съм на сцената и днес. Предпочитам качеството пред количеството и винаги съвсем съзнателно съм се старала да оставя силна следа във всяка една от моите роли, независимо дали говорим за Виолета, Мими, Тоска, Жулиета, Маргарита, Адина, Амелия, Неда или Адриана Лекуврьор. Аз съм много отговорен артист и съм наясно, че моите изпълнения ще останат като препратки към следващите поколения певци и към публиката.
А ако говорим за ролите в живота, там по-лесно ли се правят избори?
- Изборите никога не са лесни, като цяло. Родена съм с инстинкт и особено що се отнася до изкуството, винаги съм следвала инстинкта си. Изглежда, че винаги съм бил права и дори да сгреша, приемам го. Предпочитам да бъда себе си и никога да не копирам някой друг. Трябва да имате и късмет, за да срещнете правилните хора в точното време – в живота си и по време на кариерата си. Животът е сложен, както и кариерата на международен артист, но аз съм благодарна за всичко – и за хората в живота ми, които ме обичат и подкрепят с цялото си сърце. Благословена съм да ги имам в живота си.
Изкушава ли Ви светът на киното? В какъв филм бихте участвала? 
- Щастлива съм, че имах възможността да участвам в два оперни филма, единият е „Тоска“, а другият – „Ромео и Жулиета“. Днес вече никой не прави оперни филми и мисля, че това е жалко... Обичам киното, много съм запалена по филмите и актьорите, някои от тях са ми и приятели. Светът на киното, подобно света на операта, е завладяващ свят, без граници и множество интерпретации. Никога не съм мислила да играя във филм, освен ако не е оперен... Но ако трябваше да участвам в такъв, бих искала да е романтичен и исторически.
Имате ли незабравими, вълнуващи срещи с български колеги-певци?
- Да! На първо място, трябва да спомена Гена Димитрова, пях Лиу с нея в „Турандот“, в Метрополитън опера. Обожавах я и се разбирахме много добре. Бяхме прекрасен екип тогава. Срещнах и Николай Гяуров, беше истински джентълмен и забележителен глас. Орлин Анастасов е друг български певец, когото много харесвам, и с когото сме споделяли сцената. А с Веселина Кацарова съм играла във „Фалстаф“, във Виенската щатсопера. Тя е страхотен колега.
Как ще отбележите красивия юбилей, който Ви предстои догодина?
- Все още не знам, но сигурно ще е на сцената и заедно с любимите ми хора. Никога не мисля за числа. Приемам всеки деня такъв, какъвто е, и съм благодарна за всичко в живота си.
Има ли дума, която Ви определя най-дборе като човек?
- Голямо сърце.
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича да обича. 
Анджела Георгиу е родена на 7 септември 1965 г. в Румъния. Започва своя възход към световната слава с дебюта си в Кралския оперен театър в Лондон през 1992 г., където пее Мими в „Бохеми“. През същата година дебютира в Метрополитен опера, в Ню Йорк, и във Виенската държавна опера. В „Ковънт гардън“ през 1994 г. изпява за пръв път своята високо оценена роля на Виолета в „Травиата“, когато за първи път в телевизионната и оперната история Би Би Си прави промени в програмата си, за да излъчи операта на живо. На една репетиция диригентът Дьорд Шолти разказва: „Сълзите ми потекоха. Наложи се да изляза. Това чудесно момиче може всичко“. Спектакълът е заснет и записан от звукозаписната компания „Дека“. Пресата и периодичните издания отбелязват, че „се е родила звезда“. Оттогава Анджела Георгиу е постоянно търсен изпълнител на оперните сцени и концертните зали по света.