Светът никога не е бил по-близо до световна война през моя живот, каза Боно от „Ю Ту“ в Кан

Светът никога не е бил по-близо до световна война през моя живот, каза Боно от „Ю Ту“ в интервю за Асошиейтед прес в Кан.
"На фона на това, мисля, че думи, които някога изглеждаха абсурдни за мен, днес са актуални и не изглеждат толкова нелепи - като отстъпление, ненасилие и мир", казва още фронтменът на ирландската рок група. 
Боно е на кинофестивала в Кан, за да представи премиерата на документалния филм Bono: Stories of Surrender  - „Боно: Истории за отстъпление".
Кан е близо до морската вила на Боно в Ез-сюр-Мер. Той я купува заедно с Дейвид Евънс-Едж през 1993 година и изпитва благодарност към крайбрежието, което, по думите му, му е дало едно „закъсняло юношество“, пише Асошиейтед прес. 
„Спал съм по плажовете наоколо. Събуждал съм се на слънце“, казва Боно с усмивка в интервю за осведомителната агенция, дадено в Кан.
Преди да пристигне в Кан, дъщеря му – актрисата Ийв Хюсън, му дава съвет „Бъди благодарен, че си музикант, а те пускат на фестивал, който е посветен на актьори и режисьори“.
„Добре, ще се постарая да го направя“, отвърнал Боно и припомня по време на интервюто, че фестивалът в Кан е създаден по време на Втората световна война като алтернатива на тогава контролирания от Мусолини фестивал във Венеция. 
Геополитическите промени винаги са вълнували Боно. През по-голямата част от живота си той е активист за помощ за Африка и борбата срещу ХИВ/СПИН. Разпускането на Американската агенция за международно развитие USAID по време на управлението на президента Доналд Тръмп е върнало назад много от процесите. „Ирационално е да изпитваш удоволствие от разрушаването на институции, създадени за милосърдие“, казва Боно.
Bono: Stories of Surrender е черно-бял филм на режисьора Андрю Доминик, който ще бъде наличен в стрийминг платформата Apple TV+ на 30 май. Филмът адаптира соловото шоу на Боно, вдъхновено от книгата му от 2022 г. Surrender: 40 Songs, One Story, в която разказва личната си история.
Във филма Боно е самоироничен и самоанализиращ се, разглеждайки влиянието на баща си, стремителния възход на „Ю Ту“ и връзката между егото и социалната дейност. Нарича го „невероятните истории на една ниска рок звезда“. 
Едни от най-трогателните моменти във филма са тези, в които говори за баща си, починал през 2001 г. 
„Точността на упрека му „Ти си баритон, който си мисли, че е тенор“ – е толкова всеобхватна. Дори обмислях заглавие „Баритонът, който си мислеше, че е тенор“. Мисля за баща си, защото той е причината да пея. Това е рана, която никога няма да заздравее“, признава Боно пред Асошиейтед прес.