Изсичане на горите, замърсяване на океаните, субсидии за вредни дейности - опазването на световното биологично разнообразие, което ще бъде във фокуса на дискусиите в Ереван между 19 и 30 октомври, отбелязва опасно забавяне, откакто държавите поеха ангажименти през 2022 г.
Тогава, по време на КОП15 в Монреал, те се ангажираха да постигнат напредък по тези въпроси преди края на десетилетието. Международната среща, която започва в петък с форум с участието на около десетина държавни глави, ще послужи за проверка на постигнатия напредък.
„Най-важният резултат от срещата в Ереван трябва да бъде ясна промяна на курса - правителствата трябва да преминат отвъд това просто да препотвърдят обещанията си и да се споразумеят за конкретни мерки", каза пред АФП Ан Ламбрехтс, експерт по биоразнообразието в „Грийнпийс интернешънъл".
В основата на ангажиментите, поети в т.нар. Глобална рамка за биоразнообразието „Кунмин-Монреал", смятана за еквивалент на Парижкото споразумение за климата по отношение на биологичното разнообразие, са залегнали 23 цели, насочени към спиране на унищожаването на природата, което застрашава живота на Земята.
Първият отчет се очаква в четвъртък, когато генералният секретар на ООН Антонио Гутериш ще изнесе реч, по-малко от месец преди климатичната конференция КОП31 в Турция.
„Смятам ли, че вървим в правилната посока? Да, но твърде бавно", казва пред АФП Астрид Шумейкър, изпълнителен секретар на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. По думите ѝ целите за 2030 г. все още са постижими, но само ако бъдат въведени значителни промени.
При липса на напредък съществува риск от изчезване на видове, по-опустошителни бури и увеличаване на заболяванията с генетичен произход, предупреждава Брайън О'Донъл, директор на природозащитната организация Campaign for Nature. Символ на тези забавяния е ключовият ангажимент на държавите да защитят 30 процента от сушата и океаните до 2030 г.
Към момента приблизително 20 процента от сушата и вътрешните води са класифицирани като защитени или охранявани територии в сравнение с едва 10 процента от океаните, показва доклад, публикуван в края на септември от организациите Campaign for Nature и Together for the Ocean. Други цели на споразумението са свързани със защитата на коренното население и с намаляването на субсидиите за изкопаемите горива.