Четвърто поред фокусирано наблюдение, свързано с влизането на България в Еврозоната, бе представено на днешното заседание на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Мониторингът е направен за периода от 30 декември 2025 г. до 15 януари 2026 г. и е обхванал 16 линейни медийни услуги и 12 нелинейни. Наблюдаваните медии са БНТ1, „Хоризонт“, Би Ти Ви, Нова телевизия, „Дарик“ радио, „България Он Ер“, „Нова нюз“, „България 24“, „Скат“, „7/8 TV“, „Евронюз“ - България, „Евроком“, TV 1, „Канал 3“, „Блумбърг TV - България“, пловдивската телевизия „Тракия“, както и нелинейните услуги actualno.com, novini.bg, safenews.bg, segabg.com, economy.bg, zaistinata.com, pik.bg, dnevnik.bg, dir.bg, gospodari.com, bgnes.bg, както и платформата vbox7.com.
„На фона на темата за въвеждането на еврото като национална разплащателна единица в България се откроиха трите основни функции на медиите, а именно информационна, образователна и критическа. Мониторингът отчита, че в периода на наблюдение линейните и нелинейните медийни услуги гарантират правото на информация на българските граждани, като отразяват детайлно и плуралистично процеса на присъединяване към еврозоната“, каза директорът на дирекция „Мониторинг и анализи“ на Съвета за електронни медии Зорница Гюрова, представяйки резултатите от доклада.
Тя посочи, че са огласени позициите на финансовите институции, дадени са и съвети към потребителите във връзка със срещани проблеми при валутирането. Предоставени са данни за цялостния цикъл на финансова промяна, отразени са мненията на граждани, експерти, политици. Насочен е погледът към опита и на други държави от Европейския съюз (ЕС), които са възприели еврото. „Потърсени са всички възможни измерения на прехода от човек към евро“, каза тя.
В доклада се посочва, че едновременно с това медиите образоват населението по финансови въпроси и по теми от общия европейски пазар. Обърнато е внимание както към най-възрастните участници в пазара, пенсионерите, така и към най-малките потребители – децата, които също придобиват опитност за боравене с новите пари. Демонстрирано е как се разпознават истинските от фалшивите банкноти. Обяснено е как приемането на еврото ще се отрази на различни пазари - на имоти, на храни, на ценни книжа, на инвестиции. Медиите правят репортажи в помощ на гражданите как бързо да сигнализират институциите за срещнатите нередности, често се напомня за удълженото работно време на касите на БНБ и търговските банки.
„Наблюдаваните медии не са забравили и своята основна функция - да критикуват властите и извършват самостоятелни проверки. Насочват вниманието на държавните институции към определени проблеми, не подминават интересите на засегнати граждани, критикуват несъвършенствата на контролните органи. Мониторингът отчита максимална мобилизация на медийните ресурси с цел пълно и навременно открояване на всички детайли в процеса на въвеждане на еврото като разплащателна валута в страната ни“, се посочва в доклада.
В съдържанието си от 1 до 15 януари медиите правят подробни репортажи и анкети от пазара, настроенията в обществото, проблемите на търговците и доставчиците на услуги. Показани са и подробни репортажи за първите пенсии в евро. Регулярно се напомня на зрителите за важни законови срокове – докога да има двойно обращение и двойно обозначаване на парите, докога се извършва обменът лев – евро в търговските банки и в БНБ, обясни Гюрова.
По думите на Габриела Наплатанова, член на СЕМ и инициатор на мониторинга, това е впечатляващ е доклад. „Той е със значителен обем и като четвърти поред, и заключителен, обхваща особено важни елементи от присъединяването ни към Еврозоната. Периодът на наблюдения съвпадна с формирането на борд от ключовите институции, които следяха различните елементи в този процес. Видяхме, че бяха включени всички мнения и експертизи, много свидетелства от цяла България - от първите часове на новата година до първите пенсии в европейската валута, които създадоха телевизионен фолклор“, каза тя.
Според нея са обхванати всички гледни точки и е имало проактивно поведение на водещите медии, които подпомагаха населението в разпознаването на различните емисии евробанкноти, поради рязката поява на фалшификати.
„Разбира се, очаквано, тази стъпка се отрази върху цените и това не беше прикривано от медиите. Всичко по темата е отразено и в традиционните, и в онлайн медиите, които са включени в наблюдението. Смятам го за голямо достижение на нашата специализирана администрация и предлагам да го публикуваме на сайта и да го изпратим до Министерството на финансите и БНБ“, каза още Наплатанова.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, отбеляза, че докладът е обемен, обхваща всичко и представя доста коректно медийната картина. „Аз лично не съм много доволна от такъв тип медийно отразяване. В доклада всичко е отразено коректно, но за мен тази медийна кампания беше доста едностранчива и пропагандна. Не се даде достатъчно отразяване на подписки, протести, в които хората искаха все пак да се проведе референдум, каквато теза съществуваше в обществото“, каза тя.
Симона Велева поздрави администрацията за детайлната работа и огромния обем от работа, която са свършили. „Надявам се да е полезно за обществеността и да има отзвук“, каза тя.
С пет гласа „за“ СЕМ прие доклада и ще го публикува на своя сайт.
На днешното заседание на регулатора членовете на СЕМ единодушно утвърдиха състава на Управителния съвет на БНТ по предложение на генералния директор Милена Милотинова.
В рамките на заседанието бяха разгледани и доклади от дирекция „Мониторинг и анализи“ и от дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“, както и доклад за дейността на техническа комисия, определена със заповед на председателя на СЕМ.
Решението за мониторинга бе прието на заседание на СЕМ на 17 декември 2025 г. То бе дадено от Габриела Наплатанова, която тогава се мотивира с това, че моментът е преломен за българското общество, свързан с преминаване към разплащания в евро, протестите около бюджета, приемането на т.нар. удължителен закон за бюджета за 2025 г. Тя припомни, че първото подобно наблюдение започна в началото на 2024 г. и се състоя в свои три части.