Съветът за електронни медии осъществи наблюдение на нелинейните медийни услуги, предоставяни от Българското национално радио (БНР) и от Българската национална телевизия (БНТ). Данните, изготвени от дирекция „Мониторинг и анализи“ на Съвета, бяха изнесени на заседанието днес.
За БНР наблюдението констатира наличието на каталог „БНР подкасти“ с общо 33 подкаста. „Подкастите са два вида - оригинално създадени и подкасти с предавания от линейната услуга“, обясни Зорница Гюрова за доклада. Наблюдението отчита, че БНР добре използва разполагаемия голям информационен масив от радиопродукция и златния си фонд, като с помощта на висококвалифицирания творчески състав на радиото и чрез внедряването на подходящи софтуерни технологии създава и разпространява конкурентно и качествено дигитално съдържание“, обясни Гюрова.
По думите й изводите от това наблюдение са, че Българското национално радио продуцира не само линейно съдържание, за което получава бюджет от държавата, но също така и дигитално съдържание, като се насочва и се стреми най-вече да привлече младежка аудитория.
Председателят на СЕМ Симона Велева подчерта, че някои от предаванията на БНР се радват на голямо внимание и личат усилията от страна на общественото радио да насочи услугите си към по-младата аудитория, където има дефицит.
Габриела Наплатанова, член на СЕМ, отбеляза, че това е съществен лъч, в който трябва да се развиват двете обществени медии, но за съжаление не получават финансиране за тази услуга, която предлагат. А те търсят и развиват тази услуга, за да достигнат до по-младата аудитория.
Наблюдението на БНТ показва, че медията създава и разпространява медийно съдържание по заявка в дигитална среда. Основните параметри на нелинейната услуга са изпълнени. Съдържанието в тях е организирано така, че потребителите лесно да го използват. Обществения доставчик успешно използва голяма част от масива на линейните си услуги, като ги трансформира за онлайн ползване, но също така целево създава и други продукции, предназначени само за нелинейната услуга. Така, чрез софтуерни технологии внедрява конкурентно и качествено дигитално съдържание, обясни Гюрова.
По думите на Къдринка Къдринова, член на СЕМ, международната политика липсва като сериозно присъствие в ефирната програма на БНТ. Има едно-единствено предаване за международна политика в негледаем час. Оправданието на ръководството на БНТ е, че има подкаст, който разглежда геополитиката. Прекрасен е този подкаст, но ми се струва, че особено в контекста на усложнената международна обстановка, наистина БНТ би трябвало да отделя повече внимание на международната тематика, обясни тя.
Извършено е и наблюдение на реалити предаването „Ергенът“, предоставяно за разпространение в програма Би Ти Ви. Зорница Гюрова отбеляза в доклада, че за четвъртия сезон на предаването в СЕМ са получени зрителски писма с критично мнение към определени сцени и изказвания в шоуто. Една част са за нехуманно отношение към дивите животни в Шри Ланка, а другите са свързани с момент, когато една от участничките сваля предпазния колан, докато се вози на предната седалка на автомобил. Съветът е получи още писма, свързани с коментарното студио към изданието „Преди обед“ на 23 май, когато единият от ергените прави субективни изказвания за личния живот на избраницата си Даниела. В СЕМ са получени писма срещу негативното отношение на гостите към Даниела и модерацията от страна на водещата. „Наблюдението като цяло отчита, че разпространеното от „Би Ти Ви медия груп“ аудио-визуално съдържание „Ергенът“, сезон 4 е в съответствие със Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)“, отбеляза Гюрова.
В рамките на заседанието бе разгледан и доклад, относно заявление от страна на БНР за изменение на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, препратен от Комисията за регулиране на съобщенията. Преди СЕМ да формира свое становище ще предприеме действия за изясняване на фактическата обстановка. Ще бъдат отправени запитвания до БНР какво съдържание излъчват чрез този предавател, както и до КРС по отношение на данните в тяхното писмо, препратено до СЕМ, отбеляза Доротея Петрова в доклада.
Къдринка Къдринова предложи да бъдат проведени две фокусирани наблюдения. Първото е спазени ли са изискванията на Закона за радио и телевизия и етичния кодекс на българските медии при медийното отразяване на обвиненията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева, че е работила за руските служби. Периодът на наблюдение ще бъде от 31 май до 10 юни тази година. Медии за наблюдение БНТ 1, БНР - програма „Хоризонт“, Би Ти Ви, Нова телевизия и „Дарик“. Габриела Нагплатанова поиска да бъде разширено наблюдението с предавания, които са правили тази тема, включително в телевизия „Евроком“, „България 24“, телевизия 7/8 и ПИК като нелинейна медия, за да има пълна обективност.
„С оглед тиражираните обвинения на Христо Грозев и значителният обществен отзвук на казуса, подсилени от трайната поляризация в обществото, нашият Съвет за електронни медии би изпълнил мисията си да брани обществения интерес и да откликва на обществените вълнения, ако извърши адаптивна и професионална проверка по начина, по който темата е отразена в посочените водещи медии“, каза Къдринова в мотивацията за предложението си.
Второто й предложение е да се направи фокусирано наблюдение на тема „Спазени ли са изискванията на ЗРТ и етичния кодекс на българските медии при медийното отразяване на размяната на военни удари между Израел и Иран, започнала на 13 юни 2025 г.“ Периодът за наблюдение ще бъде от 13 юни до 28 юни в медиите БНТ 1, БНР - програма „Хоризонт“, Би Ти Ви, Нова телевизия и „Дарик“.
Габриела Наплатанова предложи в бъдеще да бъдат проведени и кратки фокусирани наблюдения по конкретни дати, свързани със събития, обвързани с въвеждането в еврото в България.