Свободата, изгряла на 3 март 1878 г., ознаменува саможертвата на хиляди наши сънародници през петвековното робство, каза патриарх Даниил

Българската свобода, изгряла на 3 март 1878 г. ознаменува усилията, въжделенията и саможертвата на хиляди наши сънародници през петвековното робство. Това каза пред БТА българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който днес отслужва благодарствен молебен за Освобождението на България в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
„Думите ми към българския народ на днешния празник ще са думи на радост от значението на днешния ден. Радостта на днешния ден обединява българите от всички територии, които са живели през тези 500 години. Дължим днешния празник на нашите предци, които в робски условия са доказали себе си. Доказали са, че са един народ, обединен през една вяра, един език, едно славно минало, славни предци", каза още патриарх Даниил.
Той допълни, че днешният празник, както никой друг, изразява общонародното въжделение и дори в политически смисъл, той осъществява идеала за свобода на нашия народ, включително онези територии, които впоследствие са се откъснали от живата снага на България". 
„Санстефанският мирен договор е едно свидетелство за труда и саможертвата на нашите предци. Затова - нека помним това и днес да засвидетелстваме, че сме наследници на нашите предци и нека не предаваме културните и духовните им достижения", призова българският патриарх.
Православната църква у нас чества днес 3 март, който е националният празник на Освобождението от османска власт.
В храмовете, освен богослуженията за деня, се отслужва помен за всички, които са отдали живота си за свободата на отечеството ни. След това се извършва и молебен за мир, здраве и спасение на целия ни народ.