„Свободен плен" е новата стихосбирка на плевенската поетеса Велина Ценкова. Тя беше представена в залата на художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев" в Плевен.
Това е втората поетична книга на Ценкова. Тя излиза двадесет години след първата - „Измамна близост", която има вече второ, преработено издание.
За БТА авторката каза, че хора, които са чели някои от стиховете ѝ, определят поезията ѝ като философска, защото те кара да се замислиш. За самата нея този начин на изразяване е естествен, защото това е нейният стил.
Стихотворения на Велина Ценкова са публикувани в периодични издания, в алманаси, на конкурси и в интернет. Първоначално тя не е мислила да ги обединява в книга, пишела ги е, защото самата е изпитвала потребност от това. Но след получени положителни отзиви, че читателите се чувстват емоционално заредени от тях, се решава на тази стъпка, защото е разбрала, че от нея има смисъл. Подтикнало я и това, че нейни творби са преведени на три езика – английски, руски и албански.
В книгата са публикувани 60 стихотворения. Това е свързано и с възрастта, която Велина Ценкова навършва тази година. Тя е направила и експеримент, като изданието започва с текст, който не е поетичен. В началото е есеистична миниатюра, повлияна от пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад". Нейната творба е със заглавие „До времето и обратно". Поместила го е в книгата, защото няма сблъсък с поетичната част. Това е нейно представяне за тези, които не я познават. Чрез него могат да разберат що за човек е тя.
Авторката каза още, че животът ѝ е бил пълен с превратности и изпитания. Имало е и моменти в борба за физическо оцеляване. Всичко това е поддържало желанието ѝ да пише, защото това ѝ е помогнало да се съхрани. Започнала е да пише като дете. С течение на времето творчеството ѝ става по-сериозно, по-лековито и за нея е било като терапия за душата.
Да пише я провокира и любовта във всичките ѝ проявления и фази. Интересуват я въпросите за приятелството и предателството.
Книгата беше представена от друга плевенска поетеса – Христина Комаревска. Наташа Басарова, която също пише поезия, прочете част от стиховете в новата книга.
Музикален фон създадоха ученикът на Велина Ценкова Пламен Марков, който изпълни песента на Емил Димитров „Ако си дал" и цигуларят Пламен Иванов, който свири произведения на Моцарт.