Свръхголям люспест гущер е обитавал някога Австралия, установиха учени

Фосил на гущер, открит от изследователи от австралийски университет, е описан като „най-големият и странен гущер от семейство сцинкови, разред люспести, живял някога“, предаде ДПА.
Tiliqua frangens е бил голям колкото човешка ръка до лакътя и покрит с дебела броня, се казва в изявлението на изследователите от университета „Флиндърс“ в сряда.
Гущерът е живял през плейстоцена, заедно с известните местни представители на мегафауната като торбестите лъвове и късокраките кенгура, твърдят изследователите.
Франгенсът е бил 1000 пъти по-голям от обикновения австралийски градински гущер от семейство сцинкови, който тежи около 2 грама, каза изследователката Кайла Торн. „Това разкрива, че дори малките същества днес са били свръхголеми през плейстоцена“, добавя изследователката.
Скелетът на съществото е сглобен от кости, открити в пещерите Уелингтън в източния австралийски щат Нов Южен Уелс, и от вкаменелости, които вече се съхранявали в музеи в страната, каза съавторката Диана Фуско.
„По време на разкопките в пещерите Уелингтън започнахме да откриваме тези бронирани плочки с шипове, които изненадващо никога не са били регистрирани преди. Знаехме, че имаме нещо интересно и уникално“, разказва Фуско.
Гущерът може би е запълвал „екологичната ниша“ на малките сухоземни костенурки, твърдят изследователите. Името frangens означава „разтрошавам“, описвайки колко силна е била челюстта на гущера.
Изчезването му съвпада с изчезването на мегафауната и се предполага, че тези изчезвания в края на плейстоцена са били по-мащабни, като са засегнали и по-малки същества.
„Разшифроването на начина, по който плейстоценските животни са се адаптирали, мигрирали или какво в крайна сметка е довело до изчезването им, може да ни помогне да опазим днешната фауна, която е изправена пред натиск като променящия се климат и унищожаването на местообитанията“, казва Торн.