Създаването на българската писменост и покръстването формират българската държавност, каза вицепрезидентът Илияна Йотова на научен форум в БАН


Създаването на българската писменост и покръстването формират българската държавност, каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването днес в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН) на научен форум, посветен на 1160 години от покръстването на българския народ, на 1170 години от създаването на глаголицата и на 1140 години от успението на св. Методий. 
Събитието се организира от Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий", Българската патриаршия, БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от Съвета на ректорите на висшите училища в България.
Научният форум е част от поредица от събития, посветени на паметните за България годишнини. Вицепрезидентът е патрон на честванията на 1170 години от създадената от светите братя Кирил и Методий глаголица - първата славянска азбука. Илияна Йотова поздрави организаторите на днешния научен форум, свързан с трите големи годишнини.
Днес ще говорим за тези три велики дати, които остават не просто затворени в летописа на българската история, а предопределят развитието на България не само през Средновековието, а и до днес - във влиянието на страната ни и извън нейните географски граници, каза вицепрезидентът.
Тя припомни, че по времето на мъдрия български владетел княз Борис-Михаил народът ни приема християнството - това е държавен акт, който изследователи, анализатори и историци сравняват по своята значимост със създаването на българската държава през 681 г. 
Стойността на покръстването ясно е изразена в многобройни жития, в похвални слова, където става синоним на просветлението, а българската дума за образование - просвета, е със същия корен, както и думата светлина. Покръстването е причината да се приемат оцелелите от Великоморавската мисия ученици на светите братя Кирил и Методий в България, да се създаде писменост и книжнина на говоримия на народа език. Това окончателно го консолидира като цяло, гарантира етническата идентичност, става преграда пред асимилаторски и завоевателни претенции, заяви вицепрезидентът.
Богослужението на български език е втората мащабна мисия на княз Борис-Михаил, продължена блестящо от сина му Симеон, каза Илияна Йотова. Тя добави, че покръстването не може да бъде отделено от историята на нашата писменост, която е в основата на грамотността на много създадени след това държави и славянски страни.
Новата славянска азбука - глаголицата, е обявена през 855 г. и това епохално събитие прекроява културната карта на Европа. Това не е просто една нова система, а е истинска революция за тези векове. На основата на глаголическото писмо се създава кирилицата - днес третата официална азбука в Европейския съюз. Кирилицата е дело на славянството. За съжаление, все по-малко са хората, народите и страните, в които се пише на кирилица, отпадат една след друга. И наша задача, отговорност и дълг е да се опитаме да съхраняваме красивите български букви, да се промотира кирилицата в съвременния свят - на високите технологии и интернет, каза Илияна Йотова. 
Вицепрезидентът представи и какво е направено до този момент от президентската институция за популяризирането на кирилицата. Проведохме два международни форума за кирилицата - в София и в Пловдив, подготвяме и трети през следващата година. Чуждестранни и български учени говориха за тази мощна амалгама - азбука, език, вяра, идентичност, и да се върне подобаващото място на българистиката в световните науки. Благодаря на съмишлениците, които стават все повече, на президента Румен Радев, на Българската православна църква, на Министерството на образованието и науката, на БАН и на университетите ни. Нужна е държавна политика за лекторатите по български език в чужбина, национална политика и осъзнаване за важността на тази култура, заяви Илияна Йотова.