Създаването на периодични издания ще помогне за по-големия интерес към българския комикс, смятат автори в жанра

Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха пред БТА майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. 
В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. 
Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. 
Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.
В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.
Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. 
В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.
Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.
Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. 
Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.
Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.