Бащата на неаполитанската оперна школа - така остава в историята италианският композитор Алесандро Скарлати, от чиято смърт днес се навършват 300 години. Като дата на смъртта му е посочена и 22 октомври 1725 г. в някои източници.
Фамилията Скарлати заема водещо място в неаполитанската барокова музика от 18-и век. Алесандро Скарлати е ценен за своята вокална музика (опери, оратории, кантати и др.) , които създава през целия си живот. Синът му Доменико пък е най-известен с многобройните си творби за клавирни инструменти - над 500, които са написани предимно в Испания.
Със стотина опери, 600 кантати, оратории, серенади, сонати, Алесандро Скарлати е смятан за един от най-големите композитори на своето време. С работата си той има съществена роля Неапол да се утвърди като водещ оперен център през 18-и век, отбелязва сайтът neapolitanmusicsociety.org.
По стъпките на Алесандро Скарлати тръгва и синът му Доменико Скарлати, от чието рождение на 26 октомври се навършват 340 години. Придобива известност със своите 555 клавирни сонати - ранни образци на класическата соната. Той композира в различни музикални жанрове, сред които също опери, оратории, църковна музика. Доменико Скарлати е шестото от общо десетте му деца в семейството на композитора. Той започва да обучава момчето в тънкостите на създаването на музика. В тази сфера се развива и друг от синовете му - Пиетро Филипо Скарлати.
Алесандро Скарлати е един от най-прочутите композитори от епохата на барока, а синът му Доменико е една от най-загадъчните личности от този период, пише Роберто Пагано в книгата си "Два живота", която разглежда отношенията между баща и син в контекста на сицилианската култура от онзи период. Изданието е отпечатано за първи път през 2006 г.
Алесандро Скарлати е роден в Сицилия през май 1660 г. Музикалният му талант проличава от малък и на 12-годишна възраст е изпратен в Рим, където започва обучение при Джакомо Карисими. Там среща и Бернардо Паскуини, който оказва силно влияние върху него и творчеството му.
С първата си опера - Gli equivoci nel sembiante от 1679 г., Алесандро Скарлати получава одобрението на кралица Кристина Шведска, която го наема на работа. С произведенията, написани там, композиторът става известен в Неапол и през 1684 г. е назначен за капелмайстор във вицекралския двор - главната резиденция на испанските вицекрале по онова време. Остава там до 1702 г., като създава повече от 40 опери и музикални творби в този период.
Скарлати работи и във Флоренция, където подготвя четири опери, чиито партитури се смятат за изчезнали. В Рим през 1708 г. оперите Il trionfo della libertà и Il Mitridate Eupatore са представени по време на Венецианския карнавал. За едни от най-хубавите му опери са смятани "Телемах" (1718) и "Гризелда" (1721). Композира също и църковни произведения, сред които е "Меса за Санта Чечилия" за хор и оркестър, се казва в сайта на Софийската филхармония. Алесандро Скарлати умира в Неапол през 1725 г.
Тръгвайки по стъпките на баща си, Доменико Скарлати композира три опери за сезон 1703/04 в Неапол. Преди това е изпратен на обучение във Венеция, където се запознава с Георг Фридрих Хендел.
В Рим, през 1708 г., става капелмайстор на живеещата в изгнание кралица на Полша Мария Казимира. Композира опери, камерни кантати и друга вокална музика, а през 1719 г. отпътува за Португалия, където става част от кралската капела на Жоао V. Въпреки че е композитор на вокална музика, църковна и светска, славата му се дължи на стотиците сонати за клавирни инструменти, почти всички в една и съща двучастна форма.
През 1733 г. Скарлати, който отлично владеел клавесина, се установява в Испания, където живее в продължение на четвърт век. Там той композира повечето от своите клавирни сонати, с които е най-известен. През последните шест години от живота си Доменико Скарлати включва клавирните си сонати в различни ръкописи. Умира през 1757 г. в Мадрид.
По-голямата част от клавирната музика на Доменико Скарлати е била почти неизвестна извън най-близкото му обкръжение. Едва през 20-и век с издание, подготвено от италианския пианист Алесандро Лонго, почти всички клавирни сонати на Доменико Скарлати стават достъпни. През 1906 г. Лонго публикува книга с аранжименти за пиано на 545 сонати, като ги групира според тоналността, но разделя двойките сонати на Скарлати и не се задълбочава над хронологията и стила.
В монографията си "Доменико Скарлати" (1953) американският клавесинист и учен Ралф Къркпатрик предоставя пълен списък на произведенията и преномерира 555 сонати в хронологичен ред според печатните и ръкописните колекции. Той разработва системата за номериране на творбите, която е най-широко използвана днес. Записите на пианиста Владимир Хоровиц от 1964 г. с произведения на Скарлати популяризират композитора през 20-и век.