Танцът одиси ме разви като артист. Той ми даде всичко - име, признание и препитание, разказа в интервю за БТА Арупа Гаятри Панда, която гостува в четири български града заедно трупа, за да представи традиционния индийски танц одиси. След Кюстендил, София и Бургас, днес, 17 август, последната спирка от обиколката им предстои в Фестивалния и конгресен център във Варна. Заедно с по-младите си колеги - танцьорите от Odisha Dance Academy в столицата на индийския щат Бхубанешвар, представиха в Бургас три танца. Първият, който се изпълнява обичайно като встъпителен, е Панчабхута и е посветен на петте елемента. Вторият Рагешри Палави е чист танц, без музикален съпровод или лирика и представя само техника и ритъм. Последният Мадху Растакам демонстрира театралния аспект на танца абхиная, пресъздавайки сюжета на санскритска поема за живота на Кришна чрез драматизация.
Часове преди излизането си пред публиката в Бургас, една от най-добрите танцьорки на одиси от своето поколение - Арупа Гаятри Панда, разказа за БТА повече за традицията на танца, неговите особености, спецификите на костюмите, какво означава да отдадеш буквално живота си на одиси от тригодишна възраст, както и за възможността да използва познанията си в това изкуство за роля в телевизионен сериал. Какви са впечатленията Ви досега в България – от страната, хората, публиката?– Много е красиво, природата е живописна, а хората са културни и търпеливи, докато гледат нашия танц. Освен това получаваме много обич от публиката и чувствам, че досега сме успели да докоснем всеки, който е гледал нашето представление.
Нека започнем с малко обяснение за този танц. Той е много специфичен. Как бихте го описали? Какво го отличава от другите традиционни танци?– Танцът одиси е една от осемте класически танцови форми на Индия. Произхожда от източната част на страната – щата Одиша. Първоначално е бил изпълняван от храмови танцьорки като служба към божеството. В началото танцът се е изпълнявал в храмовете на Шива, а по-късно – в храма на бог Джаганнатх в Пури като поклонение пред него.
Храмовите танцьорки са били наричани махари. Когато тази традиция започва да залязва, възниква танцът готипуа (Gotipua) – изпълняван от момчета, облечени като момичета. От танците на махари и готипуа се оформя Одиси през XIX век. Влияние оказват и скулптурите по храмовете на Одиша – като тези в Конарк и Муктешвар. Много от храмовете там датират от VI, VII и VIII век. Освен това танцът се основава и на класическите санскритски трактати за танц и драма – шастрия нритя и абхиная.
Танцът одиси е особено лиричен и грациозен. Той включва ритмична работа с краката, но същевременно се отличава с изящество в сравнение с други класически танци.Какво е специфично за танца одиси?– Характерна е позата трибханги – извивка в три точки на тялото - врата, торса и коляното. Тя е много характерна за одиси и я има изобразена в храмовата скулптура на Одиша.
Какво отличава костюмите?– Всички класически танци в Индия използват традиционните тъкани и украшения от своя регион. Понеже одиси принадлежи на щата Одиша, костюмите се правят от местни тъкани, а бижутата са сребърни. Използва се и красиво украшение за глава – тахия. То е вдъхновено от украсата на бог Джаганнатх при излизането му от храма по време на празника Ратха Ятра.
Позволени ли са промени и модерни елементи или това е строго фиксирана традиция?– Всички класически танци са били реконструирани и вече имат своя утвърдена граматика. Затова ги наричаме танци шастрия, защото следват указанията на шастрите, или трактатите. В останалия свят подобни танци се наричат класически. Но тъй като обаче говорим за креативно изкуство, то трябва да се развива с времето, без да се размива, а да се обогатява.
По-рано темите са били предимно митологични. Днес има и съвременни сюжети. Например моят гуру е създал хореография „Сришти и Пралая" ("Сътворение и разрушение"), вдъхновена от големия циклон в Одиша през 1999 г. Друг негов танц е „Барша“, посветен на дъждовния сезон.
Вие започвате да изучавате одиси още на 3-годишна възраст. Как беше за Вас да навлезете в тази традиция от такава крехка възраст?– Когато бях на три години, нямах представа какво е одиси или модерен танц. Просто имитирах това, което виждах по телевизията и на сцена. Имах късмет – родителите ми бяха много подкрепящи. Понеже съм от Одиша, естествено беше да ме запишат именно в класическия танц одиси. Така започна моят път и аз обикнах този танц. По-късно имах щастието да срещна и подкрепящ съпруг, който също цени това, което правя и е моя опора по този път и досега.
Какво означава за Вас да изпълнявате този танц толкова години и да отдадете живота си на него?– Винаги съм искала да бъда добра танцьорка. Следвах указанията на моето гуру и репетирах всеки ден. Баща ми беше строг и ме караше да практикувам. Това ме научи, че само чрез постоянство мога да усъвършенствам формата. По този начин се развих като артист. Одиси ми даде всичко – име, признание и препитание.
Популярно ли е изучаването на традиционните танци днес сред младите хора в Индия?– Да, сега е много по-популярно. Когато започнах, не беше така, защото не се смяташе за професия. Но днес има повече възможности, държавата подкрепя изкуството, в училища и университети се преподава танц и музика. Така че младите могат да получат диплома и работа в сферата на сценичните изкуства. Социалните мрежи също повлияха – макар че „онлайн танцьорите“ и истинските артисти са различни.
Участвате и в телевизионен сериал. Разкажете ни повече за този си опит?– Да, изиграх ролята на Падмавати – съпругата на поета Джаядева, автор на прочутата поема „Гита Говинда“, посветена на любовта на Радха и Кришна. Падмавати се смята за първата храмова танцьорка в храма на Джаганнатх в Пури. За мен беше голямо щастие да изиграя тази роля.Арупа Гаятри Панда е призната за една от най-добрите танцьорки на одиси от своето поколение. Посветена е в танца едва на тригодишна възраст от гуру Пуспаранджан Мангарадж. Преминава през обучение в танцовата академия на Ориса (ODA) при авторитетни учители, а днес тя преподава в катедрата по визуални и сценични изкуства в университета Шри Шри в Одиша, предавайки опита си на младите танцьори. Представяла е танците одиси на престижни сцени в САЩ, Канада, Белгия, Германия, Китай, Мавриций, Камбоджа, Виетнам, Мианмар, Кувейт, Катар, Бахрейн, Дубай. Ръководила е работилници в различни училища в щатите Раджастан и Утар Прадеш, поканена от Spic Macay (Общество за насърчаване на индийската класическа музика и култура сред младежта) през 2015 и 2016 г. Гостуването ѝ специално за представленията у нас е спонсорирана от Индийския съвет за културни отношения - правителствена организация на Индия, посветена на популяризирането на културните отношения на страната със света чрез културен обмен и художествено сътрудничество.