Някога забранен от проруските комунисти на власт в Полша, величественият полски танц полонеза, който е подхранвал духа на страната дори през мрачните години на разделението ѝ, сега е отличен и от ЮНЕСКО, съобщава Асошиейтед прес.
Този танц от XVIII в. се е изпълнявал както на аристократични балове, така и на селски празненства. Той е вдъхновявал композитори като Й. С. Бах и Фредерик Шопен. Полонезата все още заема важно място в големите национални събития, абитуриентските балове и сватбите.
Тази жива традиция вече е част от Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО като „форма на съвместно празнуване“, която „отбелязва важни моменти от живота на семейството и общността и символизира сътрудничество, помирение и равенство“.
Министерството на културата и националното наследство на Полша, което подаде петиция за включването на танца в списъка на ЮНЕСКО, обяви, че инициативата му е срещнала огромна обществена подкрепа.
„Хиляди хора във фейсбук и в други социални медии подкрепиха включването в списъка на (ЮНЕСКО)“, каза Йоанна Чича-Кучинска от отдела за защита на паметниците на министерството пред Асошиейтед прес.
Тя обясни, че има огромна общност, включително цели семейства, които танцуват полонеза и предават традицията нататък. Изпълнява се по двойки и се ръководи от първата и най-изявена двойка, която импровизира различни фигури, като например вдигане на съединени ръце, за да образуват мостове, под които другите танцьори могат да преминат.
„Най-важното в полонезата е, че цялата група може съвместно да танцува хореографията, а сред личните характеристики най-важни са достойнството на мъжете и ефирността на жените“, казва Марчин Працки, танцьор от танцовия театър „Варшавянка“ към Варшавския университет.
Друга танцьорка от „Варшавянка“, Моника Фюгайска, казва, че простотата на танца е неговата сила.
„Това е много прост танц, най-простият сред нашите национални танци, но в същото време има изключителна душа и човек може да изрази емоциите си в него по изключителен начин“, каза Фюгайска.
Този бавен танц с шествие се е развил от народна форма, наречена „ходещ танц“. През XVIII в. под френското име Polonaise - или „полски“ - той е широко разпространен сред европейската аристокрация и се танцува на кралски балове.
В книгата си от 1773 г. „Сегашното състояние на музиката в Германия, Нидерландия и Обединените провинции“ британският музикант Чарлз Бърни описва полонезата като много популярен в цяла Саксония и особено в двора в Дрезден, където избраният за полски крал Август Втори Силни го въвежда десетилетия по-рано. Вдъхновила някои от най-великите класически композитори, сред които Волфганг Амадеус Моцарт и Пьотр Чайковски, полонезата остава непреходна и все още открива бала на Виенската опера през карнавалния сезон.
„Несъмнено полонезата заслужава да бъде включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, защото е танц не само с полска, но и с международна традиция, той е общопризнат бален танц“, казва Шимон Пачковски, професор по музикология във Варшавския университет.
Пачковски казва, че не е необходимо да сте добър танцьор, за да участвате - достатъчно е леко да присвивате коляно в правилния ритъм.
По време на повече от стогодишното разделение на Полша от съседните Русия, Прусия и Австрия полонезата изразява копнежа по изгубената родина, особено сред изгнаниците и емигрантите като Шопен, който е емигрирал в Париж. Тя е била забранена на териториите, които Русия завладява.
Полонезата се превръща в начален танц на абитуриентските балове. След Втората световна война комунистическите власти в Полша забраняват танца в училищата - заради аристократичните и патриотичните му конотации - но учениците възраждат традицията в края на 60-те години на ХХ век.
19-годишната Габрисия Космал е сред учениците от варшавската гимназия „Миколай Рей“, които изпълниха полонеза този месец.
„Това е изключителен момент, защото знаете, че се случва да има конфликти между съучениците, не всички се разбират с всички, но ние се потапяме в музиката, танцуваме заедно, това е вълшебен момент“, каза Космал.
Полонезата е основен елемент и по време на национални годишнини, включително честванията на Деня на независимостта на 11 ноември, когато хората са поканени да танцуват по улиците заедно с официалните лица.
Наталия Бернат, 18-годишна студентка, която миналия месец участва в масов уличен танц в централния град Лодз, каза, че полонезата обединява хората в момент, когато обществото има най-голяма нужда от това, и смята, че „си струва да се култивира тази традиция“.
Ръководителят на уличния танц в Лодз, Януш Велгош, който облече исторически костюм за случая, каза, че полонезата е символ на красота.
„Това е танц, който наистина е много прост, с красива музика и красиви костюми. Заслужава си да се опита“.