Тазгодишната зима е най-валежната след 2021 г.

Данни за зимата на 2026 година в България
 
Метеорологични факти и явления
Зимата[i] на 2026 г. е относително топла. Декември и февруари са с температури над климатичната норма, а през януари са около нормата. Най-високата измерена температура е 21,4 градуса на 4 януари в Дългопол. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 17,0 градуса на 12 януари в Самоков, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 25,8 градуса на Мусала на 1 януари.
Сезонните количества валеж в по-голямата част от страната са около или над климатичната норма, което се дължи главно на значителните валежи през януари и февруари. През декември има повече сухи периоди и само две валежни обстановки. Големите валежни обстановки през първите два месеца на 2026 г. са свързани и със снеговалеж. Най-масови снеговалежи има на 1 февруари и в резултат сутринта на 2 февруари цялата страна е със снежна покривка. Най-обилни валежи има на 17–18 февруари – отначало примесени с дъжд над Северозападна България, но постепенно преминават в сняг и обхващат и районите на изток. На 18 февруари почти цяла Добруджа, Стара планина, Странджа, Сакар, Рила и високите части на Родопите са покрити със сняг. Най-висока снежна покривка в населено място е измерена на 2 февруари в Белово – 35 см, а на планински връх – 269 см на вр. Ботев на 25 февруари.
Значими метеорологични събития и опасни явления
На 3 декември страната попада в предната част на средиземноморски циклон, като по топлия му фронт на отделни места превалява дъжд, а на много места в равнините се задържа мъгливо. През периода 4–8 декември циклонът преминава през южните райони от Балканския полуостров и се създава валежна обстановка. На много места има валежи от дъжд, в планините – от сняг. Значителни и повсеместни са на 5–6 декември. Вследствие на интензивните валежи в тези дни има наводнения и свлачища в Бургаска и Пловдивска област. Силно пострадало е с. Зидарово, общ. Созопол, където заради наводнението е обявено частично бедствено положение. От свлачище при с. Бачково временно е затруднено движението по пътя Асеновград–Смолян. Валежите са предизвикали свличане на скални и земни маси в прохода Троян–Кърнаре, близо до с. Кърнаре. В края на периода циклонът се запълва, а от северозапад налягането се повишава и баричното поле над страната се трансформира в антициклонално. Валежите спират.
В периода 4–9 декември, както и на 25 декември силен североизточен вятър повишава вълнението на морето до 4–5 бала. Пикови стойности са отчетени на 6 декември. На 25 декември около обяд закотвеният в района на Ахтопол буй регистрира за кратко значима височина на вълната 3,83 м (5 бала) и максимална по същото време 6.86 м (7 бала).
През периода 3–11 януари през страната преминават серия средиземноморски циклони. Вследствие на продължителни и обилни валежи са регистрирани локални наводнения в Централна Южна България. На 7 януари в общините Кирково и Крумовград е обявено частично бедствено положение заради разрушена инфраструктура, прекъснати пътища и активирани свлачища. Измереното 24-часово количество валеж на 8 януари в станция Крумовград е 102 мм, при месечна норма 78 мм. Частично бедствено положение е обявено и в Ардино, където придошлите води на Арда заливат железобетонния мост над реката в района на с. Китница, който е единствена пътна връзка за шест села на територията на общината. На 11 януари свлачище затваря пътя между Девин и Смолян в yчacтъĸa нa oĸoлo 2 км пpeди c. Cтoйĸитe.
В дните от 2 до 4 януари силни до бурни ветрове нанасят сериозни материални щети на много места в страната. В района на Враца са регистрирани пориви със скорост до 32 м/с. Пречупени са дървета, паднали са десетки електрически стълбове, има скъсани кабели и частични прекъсвания на електрозахранването в отделни зони на града, както и в селата Бели извор и Чирен. Заради ураганен вятър от летище София са пренасочени и отменени полети. На територията на курорта Боровец са съборени множество дървета, включително и на ски пистите, поради което ски зоната временно е затворена. На 8 януари в с. Меден кладенец, обл. Ямбол, при краткотрайна, но силна гръмотевична буря са нанесени щети на много къщи и улични стълбове, засегнат е и фотоволтаичен парк.  
През януари вълнението на морето е значително (около и над 4 бала), предимно извън заливите. На 18 януари в сутрешните часове закотвен в района на Ахтопол метеорологичен буй регистрира значима височина на вълната 2,93 м (5 бала) и максимална 5,84 м (6 бала).
През февруари динамиката на атмосферните процеси остава повишена. През Балканския полуостров отново преминават серия средиземноморски циклони със значителни валежи, особено в южните райони. В Централна Южна България има локални наводнения. Най-засегнати са областите Кърджали, Хасково и Стара Загора, където са наводнени земеделски земи, улици, дворове, стопански постройки и приземни етажи. На 18 февруари в седем селища на община Аксаково е обявено бедствено положение заради ураганен вятър, снеговалежи, снегонавявания и заледяване. Пътят Аксаково–Добрич е затворен за движение, временно е спрян общественият транспорт между селата. На 21 и 22 февруари полуостровът е под влияние на поредния средиземноморски циклон, преминаващ през южните му части, и в югозападната периферия на антициклон с център над Украйна. В страната има повсеместни, на много места и значителни валежи от дъжд, който навсякъде преминава в сняг. С изключение на крайните южни райони се образува нова снежна покривка, по-дебела в Северна България. Духа силен и бурен вятър, отначало от североизток, впоследствие се ориентира от север-северозапад. Температурите чувствително се понижават и в цялата страна са около и по-ниски от обичайните за периода.
През февруари над западната акватория на Черно море динамиката на атмосферните процеси е голяма. Вълнението на морето често е умерено (4 бала), а в района на Ахтопол – силно (5 бала). 
Агрометеорологични факти
През декември агрометеорологичните условия се определят от температури над климатичните норми. Високите температури се отразяват ефективно на късно засетите посеви и част от тях встъпват във фаза трети лист. До средата на месеца се наблюдава увеличение на посевите във фаза братене в агростанции Новачене, Силистра, Карнобат и Сандански. През втората половина на декември температурите чувствително се понижават. В по-голямата част от страната, с изключение на места в Южна България и по Черноморското крайбрежие, настъпва затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви. През последните дни от месеца агрометеорологичните условия в цялата страна придобиват зимен характер и посевите преминават от относителен в дълбок покой.
През януари агрометеорологичните условия са с повишена динамика, с  редуващи се периоди с температури над и под нормата за сезона. Необичайно високите температури в началото на месеца, с максимални стойности до 19–20 градуса, възобновяват вегетационните процеси при част от есенните посеви в югоизточните райони и по Черноморското крайбрежие. Последвалото застудяване в края на първото и през второто десетдневие възстановява покоя при зимните житни култури и задържа нежелателното преждевременно набъбване на пъпките при някои ранноцъфтящи видове. През последните дни от януари на много места в страната са регистрирани температури до и над 14–15 градуса, а в югоизточните райони средноденонощните стойности са над биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните  житни култури.  
В началото на февруари агрометеорологичните условия се определят от поднормени температури. На места в Северна България, като агростанция Кнежа, са регистрирани минимални стойности до и под минус 13 градуса. Образувалата се снежна покривка предпазва от повреди зимуващите във фаза втори-трети лист житни култури. След краткотрайно повишение на температурите последвалото застудяване в края на първото, началото и края на второто десетдневие възпрепятства нежелателното преждевременно развитие на зимуващите земеделски култури. През повечето дни от последната седмица на месеца средноденонощните температури са близки до обичайните и в граници, които задържат вегетацията на есенните посеви. Изключения се наблюдават на места в южните райони. В края на февруари посевите с пшеница са във фазите трети лист и братене. Вследствие на наднормените валежи през месеца нивото на почвените влагозапаси в 100 см почвен слой в по-голямата част от полските райони е до пределната полска влагоемност. В част от южните райони, където валежите надвишават два, а на места и три пъти месечната норма, като Сливен, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Елхово и Чирпан, има наводнени посеви със зимни житни култури.
Хидрологични факти
През декември средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в страната са около и под месечните норми. Над нормите за декември са средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в Дунавския и в Западнобеломорския водосборен басейн, както и в поречие Марица. През януари и февруари средномесечните водни количества при повечето от мониторинговите пунктове в страната са около и над съответните месечни норми. Под нормите за януари са водните количества в поречие Русенски Лом и по-голямата част от реките в Черноморския басейн, а през февруари – в долното течение на река Русенски Лом и река Провадийска. 
Обемът на месечния отток през февруари е най-големият, регистриран за месец февруари през последните 10 години.
И през трите месеца на сезона са регистрирани значителни повишения на речните нива в голяма част от страната, главно през първото и последното десетдневие на декември и януари, както и през първата половина на февруари. 
В резултат на интензивни и обилни валежи на 6 декември в Черноморския водосборен басейн реките Изворска и Факийска излизат от коритата си, наводнявайки селата Извор и Зидарово. Река Изгревска също излиза от коритото си и залива пътни участъци на територията на община Царево. На 25 декември, отново в резултат на интензивни и обилни валежи, река Телки дере (поречие Марица) излиза от коритото си и залива земеделски земи и къщи в с. Гелеменово, както и част от автомагистрала „Тракия“.
Вследствие на интензивни и обилни валежи, комбинирани със снеготопене, на 7 януари много от малките реки в общините Кирково и Крумовград излизат от коритата си, а през нощта срещу 8 януари р. Арда залива мост в района на с. Китница. В края на месеца (27–30 януари) р. Арда отново залива моста в района на с. Китница, а р. Поповска в района на с. Воден излиза от коритото си (29 януари).
През февруари в резултат на валежи, комбинирани със снеготопене, са регистрирани редица речни и поройни наводнения, основно в Източно- и в Западнобеломорския водосборен басейн: в периода 5–6 февруари – в общините Кирково и Неделино, 15–17 февруари – в родопската част от водосбора на р. Марица (община Петрич) и във водосбора на р. Батова (Черноморски водосборен басейн), както и на 21 февруари – в долната част от водосбора на р. Марица.
Кратка справка за времето през изминалия сезон се публикува на: https://meteo.bg/bg/sezonAnalizi; за времето през изминалия месец – на: https://www.meteo.bg/bg/mesetsAnaliz.
На https://www.meteo.bg/bg/minalMesets се публикуват карти на средната месечна температура и нейното отклонение от климатичната норма, както и на месечното количество валеж като абсолютна стойност и като отклонение от климатичната норма за изтеклия месец.
НИМХ публикува и месечен хидрометеорологичен бюлетин на https://bulletins.cfd.meteo.bg.
Текуща информация и прогнози за времето могат да бъдат намерени също на https://weather.bg, за оттока на реките – на https://hydro.bg, и за състоянието на земеделските култури – на https://agro.meteo.bg.