„Депресията в мен“ на Борис Дренков ще има премиера на 8 ноември в клуб „Опера“, в Софийската опера, информират издателите от „Изток запад“.
Ако животът е само болка и страдание, струва ли си да го има? Ако всеки ден се събуждаш с ужас от това, което може да ти поднесе денят, струва ли си изобщо да го започваш? Ако пред очите си виждаш единствено смразяващи картини на смърт и болка, ако всяка мисъл за бъдещето е свързана с чувство за абсолютна безизходица и вакуум, ако няма нещо в теб самия, което смяташ за хубаво, то защо трябва да се мъчиш? Това са част от въпросите, които авторът задава.
„Аз съм Борис, повече от 15 години страдах от депресия, безсъние и паническо разстройство. Аз умирах всеки ден, по няколко пъти на ден, за да се изправя след поредния пристъп на паника и да продължа съществуването си до следващата смърт. Тази книга не е наръчник за самопомощ. Тя е биографията на моята голгота обратно към самия мен, на опита да събера себе си от малкото парчета, които ми бяха останали и в които бледо се отразяваше истинският ми аз. И в крайна сметка, когато съблечеш всичко, когато се бориш за всяка глътка въздух, когато отхвърлиш цялата суета и задушаваща амбиция, и когато остане само голият живот, тогава има едно нещо, което винаги те връща към теб самия. Любовта. Към самия живот“, казва Борис Дренков.
Той представя най-важното от творбата и събитието в интервю, предоставено от „Изток запад“:
Ще бъде ли тъжно?
- Не, ще бъде вдъхновяващо и хармонично. Може дори да стане и весело.
Ще бъде ли шоу?
- Не, ще бъде среща между мен, вас и хората, които ме съпровождаха и съпровождат по моя път към светлината и щастливата усмивка.
Входът платен ли е?
- Не, напълно свободен, можете да си доведете приятели, близки.
Ще ми е интересно ли, ако никога не съм имал психически проблеми?
- Мисля, че да, защото всеки е имал проблеми от някакъв вид. Моите са психически, на много други хора са други. Тази книга е пример за пътя през един вид проблеми, но той може да вдъхнови много хора да намерят своя път през своите проблеми.
Ще се говори ли за „манифестиране, Акашови записи, трансцендентални неща“ и подобни глупотевини, които ми късат нервите?
- Не, няма да се говори за неща, които не виждаме или не възприемаме. Но ще говорим за душата, за нейните потребности, за нейното бъдеще като термин, като център на съществуването, като метод за изцеление.
Може ли да се окаже смешно?
- С мен всичко може да се окаже в един момент смешно, дори депресията. Предлагам да не се настройваме предварително, а да видим накъде ще ни отведе тази среща и нашите разговори.
Ти сега като Учител ли се изживяваш?
- Ох, не, изживявам се като човек, на който най-накрая му просветна, който спи нормално, който няма нужда от огромно количество бира, за да заспи, който може да погледне от 10-ия етаж на сграда (зад прозорец), без да се види размазан на бетона отдолу, който знае какво иска за себе си от съществуването си. Изживявам се като човек, който намери пътя обратно към живота. И това второ раждане бих искал да споделя с вас под формата на книга и един лек разговор за нея.
Ще има ли храна и пиене?
- Не знам. Надявам се. Мен също ме интересува този въпрос.
Колко ще продължи?
- Не мисля, че ще продължи повече от 90 минути, освен ако нещо не се случи извънредно.
Финални думи, че стана много дълго.
- Всъщност искам да благодаря на всички хора, които бяха с мен през тези години, защото не спряха да ме подкрепят.
Борис Дренков завършва Немската езикова гимназия в родния си град София, след което немска и английска филология в университета „Лудвиг-Максимилиан“ (Мюнхен), където през 2010 г. придобива и докторска степен по английска литература. Негови публикации, белетристични творби и преводи са издадени в цяла Европа, САЩ и Азия. „Депресията в мен“ е неговата трета книга на български език, която, както и останалите му публикации у нас, е автобиографична и изстрадана от първо лице.
/ДД