Преводът е на Нева Мичева, постановка – Венци Кулев, сценография и костюми – Нина Пашова. Участват Меглена Караламбова и Георги Къркеланов.
„Когато Галсеран беше в София, му зададох въпроса: „Как стигнахте до „Разговори с мама“?“ Той ми отговори, че това е единствената пиеса, която е писал по поръчка. Каза също, че сюжетът в първата част е изцяло на Сантяго Овес, а втората част на пиесата е изцяло негова. Каза, че е преодолял известни трудности, за да сведе действащите лица само до двама – майка и син, даже намекна, че това е изсушило донякъде историята. И действително – първата и втората част са различни и стилово и драматургично“, разказва режисьорът.
ЗА АВТОРА
Авторът е аржентински журналист, сценарист и режисьор, роден в Буенос Айрес на 14 септември 1941 г., умира в същия град на 2 май 2010 г. От дете обиква киното. С майка си ходи на така наречения „ден на дамите“, когато се прожектират по няколко следобедни филма, както и на „детските дни“, в които също на намалени цени дават по три филма. Баща му има месарница до кино „Колониал“, където всяка седмица се прожектират по три аржентински продукции. Родителите се местят до кино „Лоранж“, където Овес започва работа като продавач на билети и гледа за първи път лентите на Трюфо, Годар, Скола, Моничели. Години по-късно казва в едно интервю: „Аз не съм учил кино, но в кино „Лоранж“ изучих модерното кино и новото аржентинско кино: Фавио, Мартинес Суарес и Антин, който адаптира първите истории на Кортасар за големия екран. Това бе едно училище за мен, учене, чрез гледане на филми“.
През 1967 г. е първата му работа в киното като асистент-режисьор на Хулио Портер („Скандал в семейството“). Години по-късно започва работа и като режисьор, а най-известните му творби са „Есенно слънце“ (1996), „Убийство от разстояние“ (1998), „Фарът“ (1998) и, разбира се, „Разговори с мама“, която през 2004 г. излиза на екран и печели Голямата награда на Московския кинофестивал.
/ДД