Театралната критичка Бланш Марвин, прототип на едноименната героиня от „Трамвай „Желание“, почина на 100-годишна възраст

Бланш Марвин, американка, живееща в Лондон, която твърдеше, че нейният приятел Тенеси Уилямс е кръстил Бланш Дюбоа от пиесата „Трамвай „Желание“ на нея, почина на 100-годишна възраст, съобщава „Ню Йорк таймс“. 
Освен това Марвин настояваше, че Уилямс е използвал нейна утешителна забележка, която тя му е направила спонтанно, в незабравимата последна реплика на Бланш Дюбоа: „Винаги съм разчитала на добротата на непознати“, добавя вестникът, който преди години определя Марвин като „най-обичаната театрална критичка“ в Лондон.
Независимо дали твърденията й са били истина или самомитологизация, Марвин развива забележителна кариера като критик – започвайки на 60-годишна възраст и публикувайки в медиите, а след това предимно в своя уебсайт, след като е работила като актриса, драматург, импресарио и агент.
Тя е починала на 13 януари в дома си в Лондон, четири дни преди 101-вия си рожден ден, но новината бе съобщена едва сега от дъщеря й Ники Марвин.
С ръст едва 1,50 м, Марвин е значителна и популярна фигура в британските театри с нейните мъниста, шапки и шалове. Известно е, че е присъствала на 21 представления в един ден на Международния фестивал в Единбург. Британският театрален справочник я нарича „Био-робота Бланш“.
Работи до 99-годишна възраст, отразявайки класически пиеси и авангардни продукции с неуморно желание да види и рецензира всичко.
„Аз съм по-възрастна от всички останали“, казва тя пред „Гардиън“ през 2018 г. „Видяла съм оригиналите, мога да предоставя контекста. Критиците някога бяха авторитети. Сега са просто журналисти. Аз съм единствената, която остана.“
В рецензиите си тя е толкова запалена и безмилостна, колкото фен, който отчита резултата по време на мач, пише „Ню Йорк таймс“. 
За ролята на Рейчъл Уайз като Бланш Дюбоа в „Трамвай „Желание“ от 2009 г., Марвин пише: „Хареса ми изпълнението й, но това не беше Бланш с нейния обезпокоителен чар. Не плаках, както винаги съм правила в края на пиесата“.
Марвин не одобрява използването на актьори, които според нея не могат да играят правилно, и тенденцията да се ползват знаменитости, като например Даниел Радклиф, известен от „Хари Потър“, вместо обучени театрални актьори. 
Тя не одобрява също, че Иън Маккелън е изиграл крал Лир „със спуснати панталони“, което „още повече вулгаризира театъра“.
Стивън Долдри, трикратният носител на наградата „Тони“, чиито ранни творби бяха подкрепени от Марвин, коментира пред „Ню Йорк таймс“, че тя „стана централна фигура в театралния пейзаж на Лондон с мъдрите си и проницателни рецензии и решимостта си да присъства на почти всяка премиера в Лондон и в цялата страна“.
Марвин е родена като Бланш Шейн на 17 януари 1925 г. в Манхатън. Според дъщеря й, тя се е отчуждила от родителите и братята и сестрите си още в ранна възраст и по-късно в живота си не е говорила за тях.
Бланш казва, че е напуснала дома си на 14 години, издържала се е като бавачка, за кратко е посещавала колеж в Охайо и е търсила кариера в театъра.
Вестник „Таймс“ описва младата Марвин като „страстна красавица с черни коси и скули, толкова остри, че могат да филетират морски език“. Тя получава малки роли на Бродуей, които подчертават нейната поразителна красота.
През 1950 г. Бланш се омъжва за Марк Марвин, продуцент на театрални постановки и филми. Той се самоубива през 1958 г., след като е диагностициран с рак в нелечима фаза.
Марвин се премества в Лондон през 1968 г. и основава агенция, която представлява млади таланти. През 1987 г. тя започва да рецензира пиеси.
Използвайки пенсионните си доходи, Марвин създава награда за малки театри в началото на 90-те години, за да им помогне да привлекат повече финансиране. През 2007 г. вестник „Таймс“ я нарича „рядко явление – тиранин, който е на страната на ангелите“. През 2010 г. тя е обявена за почетен член на Ордена на Британската империя.
Относно твърдението, че е кръстница на Бланш Дюбоа от „Трамвай „Желание“, вестник The Times of London пише, че „изглежда повече от вероятно“.
„Майка ми никога не е лъгала“, казва в интервю Ники Марвин, номинирана за „Оскар“ филмова продуцентка.
Според историята, Марвин, тогава известна с псевдонима си Бланш Зохар, се запознава с Тенеси Уилямс през 1944 или 1945 г. и двамата се сближават заради споделения си страх от провал на Бродуей.
Марвин казва пред The Independent, че Уилямс й е споделил колко нещастен се чувства, живеейки в хотели, сред хора, които не познава. „Познавам само доброта от страна на непознати“, казала му тя, „и ти също можеш да я познаваш.“
Алистър Маколи, дългогодишен театрален критик в Лондон, коментира пред „Ню Йорк таймс“, че много от колегите му са „изключително скептични“ по отношение на връзката й с „Трамвай „Желание“.
Все пак той признава, че лондонските критици се отнасят към Марвин „с уважение“, защото е „щедра, силна, забавна, ентусиазирана“. На партито по случай 80-ия й рожден ден, каза той, един колега се пошегува, че Марвин е дала на Есхил идеята за „Орестия“.