По думите му и неговите колеги са започнали да се преориентират и да търсят в класическите и сериозни заглавия онова, което може да привлече публиката.
Той каза още, че театърът се трансформира и минава по своя път като едно дете. "На седемгодишна възраст кой не е правил глупости? В един момент след това започваш да порастваш, да четеш някоя друга книга. Разбираш, че има друг свят. Искаш да приличаш на този и онзи герой. От тази гледна точка театърът мина през своите седем години, през юношеството и в момента все повече и повече узрява. Въпросът е какъв искаме да го видим след 10-15-20 години. Това много зависи и от финансирането“, посочи още Мутафчиев.
По думите му публиката все повече и повече влиза в театралните зали и това се забелязва не само в София, а в извънстоличните театри най-вече.
"Театърът трябва да те вълнува, да те кара да мислиш и като излезеш, да се замислиш това, което си гледал на сцената, дали не се случва реално в твоя живот“, коментира Христо Мутафчиев.
В Ловеч той представи Концепцията за интегрирани териториални инвестиции /КИТИ/ - "Комбинирана концепция за подпомагане на сценичните изкуства". Тя предвижда оборудване и обновяване на осем театъра, сред които е и ловешкият културен институт.