Театърът създава усещане за чудо, казва Уилям Дефо в обръщението си по повод Световния ден на театъра

Интернет много рядко може да улови онова усещане за чудо, което създава театърът – удивление, основано на внимание, ангажираност и спонтанността на присъстващите в кръга на действие, казва актьорът Уилям Дефо, който тази година отправи послание по повод Световния ден на театъра - 27 март. То е  публикувано на сайта на Международния театрален институт.
Всяка година Международният театрален институт избира известна личност от областта на театъра, която да сподели свое послание за Световния ден на театъра. Посланието се превежда на повече от 50 езика и се чете преди представленията, по радиото, телевизията и др. Автор на посланието за 2026 г. е Уилям Дефо.
Като актьор и театрален творец оставам вярващ в силата на театъра, добавя в посланието си той. Участвал е във филмите „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Взвод“ (1986), „Мисисипи в пламъци“ (1988), „Диво сърце“ (1990), „Английският пациент“ (1996), „Светците от Бундок“ (1999) и др.
Аз съм известен предимно като киноактьор, но корените ми са дълбоко в театъра. От 1977 до 2003 г. бях част от Wooster Group и с тях участвах в създаването на авторски спектакли в The Performing Garage в Ню Йорк и на турнета по целия свят. Работил съм също с Ричард Форман, Робърт Уилсън и Ромео Кастелучи. Сега съм артистичен директор на Венецианското театрално биенале, казва Дефо.
В началото на кариерата му понякога публиката е била по-малобройна от актьорите на сцената, което е давало право на трупата да отмени спектакъла, но те никога не са го правили.
Чувствахме се длъжни да запазим срещата си с публиката. Публиката като свидетел на случващото се придава смисъл и живот на театъра, пише Дефо по повод Световния ден на театъра.
Според него „слонът в стаята“ сега са новите технологии и социалните мрежи, които обещават свързаност, но правят тъкмо обратното – изолират хората един от друг. Актьорът предупреждава, че човешкият контакт рискува да бъде заменен от взаимоотношения с устройства.
Интернет много рядко може да улови онова усещане за чудо, което създава театърът – удивление, основано на внимание, ангажираност и спонтанността на присъстващите в кръга на действие. В свят, който изглежда става все по-разделен, контролиран и насилствен, нашето предизвикателство като театрални творци е да избегнем покварата да гледаме на театъра единствено като бизнес начинание, посветено на забавлението и разтухата, или като сух институционален пазител на традициите. Нека вместо това да насърчаваме неговата сила да свързва хора, общности, култури и преди всичко да поставя въпроса накъде вървим, призовава Уилям Дефо.
Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) във Виена, Австрия.