Театърът трябва да култивира у човека хубави чувства, казва Стефан Савов (1896-1969)

Днес се навършват 130 години от рождението на големия българския актьор, режисьор и драматург Стефан Савов. Той е роден на 18 април 1896 г. във Фердинанд (днес Монтана). Учи във Видин и Враца, където завършва гимназия през 1914 г. Още като ученик е увлечен от театъра и играе успешно в любителски представления.
След като изкарва Първата световна война (1914-1919) като кавалерист, се насочва към правната наука и постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но още през 1919 г. се озовава в редиците на новообразувания тогава театър „Родина“. В този период усъвършенства уменията си в драматичната школа към Народния театър „Иван Вазов“ под ръководството на Николай Масалитинов, а от 1920 г. вече е артист в най-голямата трупа, с която остава свързан до края на живота си.
НАД 150 РОЛИ...
Дебютната му роля е на телохранителя на царица Мария в пиесата „Ивайло“ от Иван Вазов. Следват над 150 роли в театъра и киното. Сред превъплъщенията му са Кочкарьов в „Женитба“ и Градоначалника в „Ревизор“ от Николай Гогол, Берсенев в „Разлом“ от Борис Лавренев, Прохор във „Васа Железнова“ от Максим Горки, Скалозуб в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, Нерчия в „Титаник валс“ от Тудор Мушатеску, Д-р Рьоле в „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, Лефевър в „Мадам Сан Жен“ от Викториен Сарду, Лейстър в „Мария Стюърт“ от Фридрих Шилер, Клеант в „Тартюф“ от Жан-Батист Молиер, Казарин в „Маскарад“ от Михаил Лермонтов, Креон в „Антигона“ от Софокъл, Даскал Димитър в „Първите“ от Петко Тодоров, Цар Александър в „Царица Теодора“ от Магда Петканова, Чорбаджи Йордан в „Под игото“ от Вазов, Челебиев в „Царска милост“ от Камен Зидаров, Генерал Чакъров в „Разузнаване“ от Лозан Стрелков и много други.
Признава, че една от най-трудните и отговорни роли е тази на Георги Димитров в постановката „Лайпциг – тридесет и трета“.
В киното е известен с участието си във филмите „Безкръстни гробове“ (1931), „Грамада“ (1936), „Шушу-мушу“ (1941), „Сватба“ (1943), „Калин Орелът“ (1950), „Тревога“ (1951), „Септемврийци“ (1954), „Неспокоен път“ (1955), „Урокът на историята (1957).
АВТОР Е НА 27 ПИЕСИ
Стефан Савов оставя следа и като талантлив писател драматург. Пиесите му се отличават с жанрово разнообразие и се играят години наред в салоните в цялата страна. Първата му творба е „Борба за щастие“, а на 14 септември 1931 г., на сцената на пътуващия театър на Матьо Македонски в Самоков, е първата реализация на негова пиеса – битовата драма „Люти клетви“. Следват „Под чехъл“, „Изстрел“, „Седем часа без лъжа“, „Пред изгрев“ („Кара Танас“), „Винаги на пътя ни една жена“, „Към Голгота“, „Временен мъж“, „Тодорини кукли“, „Змейново либе“, „Наши хора“, „Дъщерите на Ефремов“, „Изповед пред писателя“, „Черна орисия“.
Стефан Савов е автор на общо 27 пиеси, на либретата на първите български оперети „Малинарка“ и „Пристанушка“ на композитора Борис Левиев, както и на първата балетна пантомима „Змей и Яна“ по музика на Христо Манолов.
РЕЖИСИРА ПРЕДИМНО БЪЛГАРСКИ АВТОРИ
Савов се проявява и като режисьор. Поставя редица пиеси, повечето на български автори. В интервю за в. „Литературен глас“ от 2 октомври 1935 г. критикува директорите на театри у нас, че не поставят достатъчно родни пиеси. Не пести критиката си и към вкусовете на публиката по онова време: „Главната задача на театъра се състои в това да култивира у човека хубави чувства. За жалост обаче, в последните няколко години публиката като че ли не идва затова, а само за забавление и затова често пъти виждаме, когато се играе някоя сериозна пиеса, с проблеми и идеи, салонът е празен, а когато се играе пиеса, в която няма нищо, а само цинизъм и така нататък – салонът е пълен“.
Посланието, което оставя към родната публика, е „да цени родното и да посещава родните пиеси, защото един народ, който не цени своето, загива, той е обречен на загиване“.
Умира на 21 февруари 1969 г.
ПРИЗНАНИЕ
Стефан Савов е сред основателите на Дома на киното и член е на Съюза на българските писатели от 1944 г. Той е лауреат на Димитровска награда в три поредни години (1950, 1951, 1952), удостоен е със званията „Заслужил артист“ (1949) и „Народен артист“ (1963). Носител е на орден „Народна Република България“ – първа степен (1966).
На 19 април 2016 г. в Регионалния исторически музей в Монтана е открита изложбата „На театъра с любов“, посветена на 120-годишнината от рождението му. Показани са снимки на актьора от негови роли, книги за него и статии във вестници, прожектирани са негови участия във филми.
/ДД
/СЗ/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: В. „Литературен глас“, г. 8, бр. 283 от 2 октомври 1935 г.; в. „Работническо дело“ от 23 февруари 1989 г.; „Енциклопедия на българското кино“ от Александър Янакиев, с. 226; енциклопедия „България“, т. 6, с. 8; https://archives.bnr.bg/archives/post/12901/stefan-savov; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/152865-Izlozhba-posvetena-na-aktyora-i-dramaturg-Stefan-Savov-be-podredena-v-Montana; https://literaturensviat.com/?p=122696