Тектоничният сблъсък на Централна и Южна Америка е станал милиони години по-рано, отколкото се смяташе, твърдят геолози

Тектоничният сблъсък на Централна и Южна Америка е станал милиони години по-рано, отколкото се смяташе, твърдят геолози в проучване, публикувано в списание Earth and Planetary Physics. Това променя разбиранията на учените кога се е случило едно от най-значимите събития, допринесли за формирането на тези континенти, пише „Сайънс дейли“.
Чрез изследване на магнитните характеристики на вулканичните скали в Северните Анди в Колумбия изследователите откриват доказателства, че основните фази на сблъсъка са станали по-рано, отколкото се е смятало досега – преди около 10 милиона години.
Проучването е ръководено от Виктор Пиедрахита и Джей Ли, заедно с международна група от геолози. Те съсредоточават работата си върху вулканични скали от късния миоцен (на възраст приблизително 12–6 милиона години) от вулканичната провинция Комбия в централната част на Колумбия. Тези скали са се образували по време на ключов период, когато Южноамериканската плоча е взаимодействала с континенталната част на Централна Америка.
За да възстановят какво се е случило от тектонична гледна точка по онова време, изследователите използват анализ на магнитната структура. Тази техника изучава ориентацията на магнитните минерали в скалите и може да разкрие дали вътрешната им структура отразява първоначални вулканични процеси или по-късна деформация, причинена от тектонични сили, се казва в публикацията.
„Вулканичните скали могат да съхранят изключително подробна информация за геоложките процеси“, смята водещият автор на изследването д-р Виктор Пиедрахита. „Тяхната магнитна структура ни помага да определим дали деформацията е настъпила преди, по време или след образуването на скалите".
Екипът установява, че много от вулканичните скали все още запазват първичната си магнитна структура, създадена от движението на магмата или от потоците от вулканични отломки. Това подсказва, че са претърпели малко или никакви значителни тектонични деформации през късния миоцен. На някои места все пак са се запазили признаци на деформация, но тези ефекти са били относително ограничени както по сила, така и по географски обхват.
Като цяло данните сочат, че най-силното скъсяване на земната кора и деформациите, свързани със сблъсъка в Северните Анди, са приключили до голяма степен още преди края на миоцена. С други думи, към момента на образуването на тези вулканични скали най-интензивната фаза на тектоничната компресия вече е отминала, е мнението на експертите, цитирани в публикацията.
„Нашите данни сочат, че най-значимите сблъсъци между Централна и Южна Америка са настъпили по-рано, отколкото смятахме досега – главно през олигоцена и средата на миоцена“, обясняват Пиедрахита и Ли. „Към момента на образуването на тези вулканични скали тектоничната деформация вече е била по-малка и по-локализирана“.
Откритията биха могли да помогнат на учените да усъвършенстват моделите, свързани с изучаването на процеса на образуване на Андите и да разберат по-добре как взаимодействията между тектоничните плочи са повлияли на геоложкото развитие на Северна и Южна Америка. Изследването също така подчертава как магнитните методи могат да се използват за реконструкция на древната тектонична активност във вулканичните региони, допълват учените.