Телескопът "Джеймс Уеб" наблюдава хаотичните събития около черната дупка в центъра на Млечния път

Космическият телескоп "Джеймс Уеб" предостави най-добрия поглед досега към хаотичните събития, които се разгръщат около свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Млечен път, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Астрофизикъл джърнъл летърс". 
Телескопът на НАСА е наблюдавал постоянно трептене на светлина, прекъсвано от случайни ярки избухвания на радиация, докато материята бива притегляна навътре от огромното й гравитационно привличане. 
Благодарение на "Джеймс Уеб", който беше изстрелян през декември 2021 г. и започна да събира данни през 2022 г., астрономите за първи път са успели да наблюдават за по-дълъг период от време региона около черната дупка, наречена Стрелец А* или Sgr A*, и да разграничат модели на активност. 
Учените са установили, че регионът около Стрелец А* кипи от активност, вместо да остава в стабилно състояние. 
Астрономите са наблюдавали постоянно трептене на светлината от въртящия се диск от около черната дупка, известен като акреционен диск. Изглежда, че трептенето идва от материя,  която се намира много близо до хоризонта на събитията - точката, отвъд която няма връщане назад и отвъд която звезди, планети, газ, прах и дори светлината биват повлечени в забвение.  
Периодично са наблюдавани и избухвания на радиация - между едно и три за период от 24 часа, с по-слаби изблици между тях. 
"Акреционният диск е много хаотична област, изпълнена с турбулентност, а газът става още по-хаотичен и компресиран, когато се приближава към черната дупка под въздействието на изключителната гравитация", казва астрофизикът и водещ автор на изследването Фархад Юсеф-Задех от Северозападния университет в Илинойс.
Хауърд Бъсхаус от Научния институт за космически телескопи в Балтимор сравнява събитията със случващото се при слънчеви изригвания. 
Той обяснява, че макар да се дължат на механизъм, подобен на слънчевите изригвания, които изхвърлят в космоса горещи заредени частици от нашето Слънце, тези избухвания се случват в различна астрофизична среда и на много по-високо енергийно ниво.
Черните дупки са изключително плътни обекти с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да се изплъзне от тях, което ги прави доста трудни за наблюдение. Поради тази причина новите наблюдения не са на самата черна дупка, а на заобикалящия я материя.
Sgr A* има приблизително 4 милиона пъти по-голяма маса от тази на нашето Слънце и се намира на около 26 000 светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра. 
В сърцето на повечето галактики има свръхмасивна черна дупка. Въпреки че събитията, наблюдавани около Sgr A*, са драматични, тази черна дупка не е толкова активна, колкото са намиращите се в центъра на други галактики. Смята се, че тя е в относително спокойно състояние.
Новите открития се основават на общо около 48 часа наблюдения на Sgr A*, извършени от космическия телескоп "Джеймс Уеб" в продължение на една година. 
Досега астрономите се ограничаваха до няколко часа наблюдения от наземни телескопи или до около 45 минути от орбиталния космически телескоп "Хъбъл", които им даваха само частична представа. 
Наблюденията допринасят за по-доброто разбиране на това как черните дупки взаимодействат със заобикалящата ги среда. Юсеф-Задех обяснява, че около 90 процента от материята на акреционния диск попада в черната дупка, а останалата част се изхвърля обратно в пространството.
Наскоро беше съобщено, че телескопите по света са регистрирали свръхмощен радиопоток, излъчван от ярък обект в зората на Вселената.
Изследване, публикувано в края на миналата година, установи, че свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика Млечен път не е толкова разрушителна, колкото се предполагаше.