Телескопът на НАСА „Джеймс Уеб“ откри планета, където минералните облаци изчезват всяка нощ

Гигантска планета, намираща се на разстояние от почти 700 светлинни години, има странен ежедневен климатичен цикъл, при който всяка сутрин се появяват облаци от минерали, които изчезват при залез слънце, пише „Сайънс дейли“. С помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ астрономите откриват, че сутрините на планетата WASP-94A b са изпълнени с облаци от скалоподобни минерали, докато вечерите са изненадващо ясни. Тази находка дава на учените най-ясната досега представа за атмосферата на планетата и разкрива, че тя прилича много повече на Юпитер, отколкото се смяташе досега. Проучването е публикувано в списание „Сайънс“.
„Наблюдавам екзопланети от 20 години и общата облачност винаги е била трън в очите ни. Отдавна знаем, че облаците са повсеместни на горещите Юпитери, което е дразнещо, защото е като да се опитваш да гледаш планетата през замъглен прозорец“, казва съавторът и ръководител на научната програма Дейвид Синг, професор по науките за Земята и планетите в Университета „Джонс Хопкинс“. „Не само успяхме да изясним картината, но най-накрая можем да определим от какво са съставени облаците и как се кондензират и изпаряват, докато се движат около планетата.“
За да изследват WASP-94A b, учените наблюдавали планетата, докато тя преминавала пред своята звезда. По време на този преход космическият телескоп „Джеймс Уеб“ успял отделно да анализира предния и задния край на планетата, докато тя се движела през светлината на звездата.
Изследователите смятат, че има две възможни обяснения за изчезващите облаци. Едната идея е, че мощни ветрове влачат облаците дълбоко в атмосферата на планетата от нажежената страна, обърната към звездата, като по този начин ефективно ги скриват от погледа. Друга възможност е облаците да се изпаряват, докато се придвижват към области с температури, надвишаващи 1000 градуса, подобно на сутрешната мъгла, която се разсейва на Земята, но при далеч по-екстремни условия.
Благодарение на новите наблюдения учените вече смятат, че планетата съдържа около пет пъти повече кислород и въглерод от Юпитер, което я прави много по-подобна на гигантската планета в нашата Слънчева система, отколкото се смяташе досега.
Горещите Юпитери са гигантски газови планети, които се въртят в орбита изключително близо до своите звезди – дори по-близо, отколкото Меркурий е до Слънцето. Благодарение на интензивната топлина и радиация тези планети предоставят на учените идеални естествени лаборатории за изучаване на атмосферната химия и поведението на облаците при екстремни условия.